Докато местният бизнес в Кърджали се чуди как да върже двата края и да плати заплати, за избрани строителни предприемачи икономическата криза не съществува. След скандалните разкрития за трикратно надутите цени при изграждането на Младежкия център, ново проучване в Регистъра на обществените поръчки (ЦАИС ЕОП) извади на светло следващия „диамант“ в короната на местното разхищение.
Оказва се, че зад двата обекта стои абсолютно същият изпълнител, а новата сцена на действието е самата сграда на общинската администрация в Кърджали. Парите този път идват като чисти европейски милиони от Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Договорът е за 2 379 261.92 лв. с ДДС. Проектът е одобрен в началото на 2025 г., като заложените в него цени са актуални тъкмо към този период. Официалната Количествено-стойностна сметка (КСС) обаче разкрива икономически абсурди, които трудно могат да бъдат обяснени с каквато и да е пазарна логика.
Тук логично изниква фундаменталният въпрос: Кой всъщност изготви този проект и определи тези шокиращи прогнозни стойности? И още по-скандално: При кандидатстването за финансиране по ПВУ, никой ли в Министерството не забеляза тези фрапиращи цени, преди да ги одобри с лека ръка?
Когато конкуренцията просто изчезне
За да бъде сигурно, че европейското финансиране ще отиде в „правилните“ ръце, общинската комисия, назначена лично от кмет Ерол Мюмюн и оглавявана от зам.-кмета Даниел Делчев, прилага изпитана класическа маневра. В процедурата участва друг кандидат, който предлага цена от 1 550 567.98 лв. Това е с цели 432 150.29 лв. по-евтино от офертата, която в крайна селекция печели поръчката. Вместо обаче общината да спести близо половин милион лева на данъкоплатците, комисията бързо намира формален повод да отстрани евтиния кандидат на етап „техническо предложение“. Причината? В неговия линеен график било записано, че демонтажът на 7 бр. барбакани ще започне на ден 22 и ще приключи на ден 21. Поради това времево недоглеждане в документите, по-евтиният кандидат е отстранен, а „правилният“ изпълнител остава сам на финала, за да подпише максимално скъпата си оферта.
Формулата на скъпотията: Как 25 лева стават над 55 лева на час
В официалното ценово предложение фирмата изпълнител е заложила рекордна часова ставка за труд от 25.00 лв./час. При стандартен фонд работно време това се равнява на над 4200 лв. базова заплата за строител, което няма нищо общо с нивата на заплащане в региона.
Истинският трик обаче се крие в одобрените допълнителни начисления, които общината е разписала без излишни въпроси:
• Средна часова ставка за труд: 25.00 лв./час
• Допълнителни разходи върху труда: твърди 100%
• Допълнителни разходи върху механизацията: 40%
• Доставно-складови разходи: 10%
• Печалба за фирмата: 10%
Чрез одобрените 100% допълнителни разходи и последващите начисления (печалба) 10%, един час труд на един работник реално струва на данъкоплатците 55.00 лева! Тази одобрена часова ставка за труд превръща и най-простата строителна дейност в луксозна услуга, непосилна за свободния пазар.
Шокиращият „пакет“ за вътрешна изолация: Над 334 лева на квадратен метър!
Този базов математически абсурд се разгръща с пълна сила при вътрешната топлоизолация по фасадните стени. Става въпрос за огромна площ от над 2 000 кв.м (точно 2021.82 м²), разположена в административните кабинети. Вместо икономично решение, общината одобрява натрупването на четири отделни дейности, чиито единични цени, подхранени от 25-левовата ставка, са взривени до небесата:
• Вътрешна топлоизолация (минерална вата 150 мм): заложена на 108.00 лв./м² само за доставка и полагане на ватата на руло.
• Предстенна обшивка от гипсокартон: одобрена на космическите 150.10 лв./м².
• Гипсова шпакловка върху картона: закована на 40.60 лв./м².
• Боядисване с латекс: сложено на финалната цена от 35.80 лв./м².
Когато съберем тези четири пера, получаваме бруталната сума от 334.50 лв. без ДДС за един квадратен метър! Към този период, на свободния пазар в България целият този пакет (вата, конструкция, гипсокартон, шпакловка и боя) с включени качествени материали и труд варира общо между 90 и 120 лв./м². Община Кърджали обаче плаща близо 3 пъти по-скъпо! Само за тези четири дейности върху площта от 2021 кв.м, крайната сметка възлиза на главозамайващите 676 299.71 лв. без ДДС (над 811 000 лв. с ДДС).
Пакетът за покрива: Хидроизолация и фибран за милионери : 311 лева на квадратен метър!
Покривните работи по нищо не отстъпват на лукса във вътрешните кабинети. Тук фирмата прилага същата схема на натрупване, като към скъпата изолация добавя и златният фибран, придружена от абсурдни сметки за замазка и изолационните пластове:
• Доставка и монтаж на топлоизолация – екструдиран полистирол (XPS) ʎ ≤ 0.030W/mK с дебелина 12 см по покривни тераси: заложена на невероятните 115,20 лв./м². Бруталното в случая е, че тази сума се плаща единствено и само за самото полагане на материала, технологията на операцията не включва абсолютно никаква друга обработка, като лепене, дюбелиране или шпакловане с армирана мрежа!
• Полагане на армирана циментова замазка: одобрена на цена от 54.60 лв./м².
• Обмазване с битумен грунд: 14.20 лв./м² – дейност, която се извършва за часове с обикновен валяк и струва 3-4 лева.
• Двуслойна хидроизолация (APP мембрани): обща цена от 127.00 лв./м² (62.50 лв. за първия пласт и 64.50 лв. за втория с посипка).
Когато съберем топлоизолацията с фибран 12 см., замазката, грунда и двата пласта хидроизолация, общата цена за ремонт на един квадратен метър покрив достига до безумните 311.00 лв. без ДДС! За покривните площи на блок Б, В и залата (общо 932.79 кв.м) за тези пет пера общината е заплатила 290 097,69 лв. без ДДС !
Кметството като петзвезден хотел – но на каква цена?
Изглежда, местната власт е решила да превърне общинската сграда в истински паметник на архитектурното разточителство. С тези цени администрацията очевидно подготвя кабинетите си за категоризация в петзвезден лукс. Сигурно е изключително вдъхновяващо да мислиш за проблемите на гражданите, докато си заобиколен от стени, чийто квадратен метър струва колкото средна месечна пенсия в региона.
Този разписан на хартия лукс обаче се оказва само видимата стойностна величина на голямото общинско „обновление“.
Публична тайна в Кърджали е, че в момента кметът ремонтира абсолютно всички помещения в общинската администрация. Големият абсурд? Никой в града не знае каква е общата сума на този мащабен ремонт, тъй като за него няма проведена нито една официална обществена поръчка! Всичко се случва на тъмно, далеч от очите на данъкоплатците.
Новият капан: От модерен стадион до квартално игрище?
Докато чакаме прокуратурата да се събуди за ремонтите в кметството, на хоризонта вече се задава следващата мащабна процедура, която ще следим изключително отблизо до самото ѝ приключване. Става въпрос за инженеринга и реконструкцията на емблематичния Стадион „Горубсо“ в парк „Арпезос – юг“.
Финансирането на този обект е изцяло осигурено от Министерството на младежта и спорта. Официалното ценово предложение за обекта е подадено от фирмата кандидат-изпълнител. Общата предложена сума за проекта е зашеметяваща – 987 120,00 евро без ДДС (1 184 544 евро с ДДС). Погледнато на хартия, този път елементите на ценообразуване изглеждат малко по-нормални за този период – заложена е средна часова ставка от 8.00 евро/час (около 15.60 лв./час).
По всичко личи и по голяма вероятност тази поръчка отново ще бъде спечелена от същия дежурен изпълнител. Големият страх на спортната общественост в Кърджали обаче е свързан с крайната цел на проекта. Предвид заложеното етапно изпълнение (където Етап I включва само обслужваща сграда, площадки, паркинг и частично покрита трибуна, а самият стадион остава за неясното бъдеще „след осигурено финансиране“), има огромна опасност схемата да се повтори.
Горещо препоръчваме на експертите от Министерството на младежта и спорта, ако намерят свободно време между другите си ангажименти, спешно да прегледат документацията за тази обществена поръчка. По-конкретно – да обърнат внимание на техническите спецификации, които са пълни с абсурди и взаимноизключващи се описания!
В противен случай гражданите с право ще се питат: Дали вместо модерен и функционален градски стадион, нови съблекални и пълни трибуни, Кърджали няма да се сдобие просто с едно обикновено квартално игрище с минимални размери, излязло на цената на истински олимпийски комплекс?
Какво мисли браншът в региона?
Особено пикантен е фактът, че управителят на фирмата, спечелила „златната“ поръчка за общината, е и председател на Областното представителство на Камарата на строителите в Кърджали. Като легитимен „глас на бранша“, той би трябвало да защитава свободната конкуренция и реалните пазарни начела. Много интересно е какво ли мислят останалите строителни фирми в региона, които всеки ден се борят на пазара за обекти? Колко от местните строители са получавали някога поръчка за обикновен латекс на цена от 35.80 лв./м² или за полагане на вата по 108 лв./м² и фибран 115 лв.? Дали тези космически параметри са достъпни за всеки бизнес в Източните Родопи, или са „специален ценоразпис“, валиден само за избрани лица?
Същата фирма има спечелени поръчки и в съседната община Черноочене. Предстои да проверим дали и там строителните операции поевтиняват в съответствие с реалната икономика, или моделът е пренесен изцяло и там.
Когато местната власт и нейният любим изпълнител синхронизират часовниците си, сметката винаги се плаща от данъкоплатците. Въпросът е докога европейските институции, Министерствата и Окръжна прокуратура ще продължават да наблюдават този строителен театър от първия ред, без да поискат сметка за парите?
Метин Мехмедов