И магистратите вързани към депутатските възнаграждения
5778 евро ще е основната заплата на шефа на Комисията за енергийно и водно регулиране по новата формула, записана в проектозакона за Държавния бюджет за 2026 г., сочат изчисления на „Телеграф“.
Членовете на КЕВР пък ще получават около 5282 евро.
Сумите не са много по-различни от вземаните досега. Новата формула обаче обвързва основното възнаграждение в КЕВР със заплатите на председателя и заместник-председателите на
Народното събрание. Досега възнагражденията на членовете на енергийния и водния регулатор зависеха от тези, които взимат наетите в сектора „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива“, съгласно данните на Националния статистически институт.
Правила
Според действащите правила председателят на КЕВР взема 93 на сто от три средни месечни заплати на наетите лица по трудово и по служебно правоотношение в този сектор. А членовете на регулатора получават 85%. По новата формула в бъдеще шефът на КЕВР ще взема основно месечно възнаграждение, равно на 88 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание. А останалите членове ще получават основна заплата, равна на 86 на сто от заплатата на заместник-председателите на парламента.
По сходен начин се променят и формулите за още редица висши държавни длъжности. Тъй като депутатските заплати бяха замразени към нивото от март, замразени ще бъдат и вързаните към тях възнаграждения на тези висши чиновници. Автоматичните механизми за повишение (понякога и намаление) отпадат, ръстът на възнагражденията ще следва общата бюджетна политика.
Отпор
Новата формула за заплатите ще важи и за съдебната система. Смяната на правилата обаче предизвика недоволство от страна на Асоциацията на прокурорите в България. В разпространена вчера позицията на асоциацията се посочва, че обвързването на магистратските заплати с депутатските застрашава независимостта на съдебната власт. Както „Телеграф“ писа, с бюджета се предлага възнаграждението за най-ниската магистратска длъжност да бъде определяно като 60% от основната заплата на народен представител.
В Закона за държавния бюджет не е обяснено защо именно депутатската заплата е избрана за база и защо е определено съотношение от 60%. Не е отчетено и че става дума само за основната заплата на народен представител, без допълнителните възнаграждения за заемани парламентарни длъжности и участие в комисии, се казва в позицията. Отделно се предвиждат средства за сътрудници, експертна дейност и други разходи по осъществяване на депутатските функции. Поради това предложената формула не дава пълна и обективна съпоставка между финансовото обезпечаване на магистратите и народните представители, допълват от АПБ.