Когато през октомври тогавашният министър на електронното управление Александър Йоловски заяви пред Председателския съвет на Народното събрание, че Кирил Петков го е пристискал да разпредели 600 милиона лева по обществени поръчки на фирми, приближени на ПП-ДБ, заплашвал е него и членове на семейството му, включително сина му, тази бомба (защото това не беше просто новина, а истинска бомба) беше заметена под килима, почти никоя медия не я отрази или поне попита Петков и Божидар Божанов (за когото също стана ясно, че е заплашвал Йоловски) вярно ли е това. Не се самосезира и прокуратурата, никой не беше скандализиран, новината мина сякаш да заплашваш детето на някого, особено член на кабинета, издигнат от твоята партия, включително и при предишното правителство, оглавявано именно от Петков, е най-естественото нещо на света.
И ако повечето ще кажат, че причината е, че никой не повярва на Йоловски, по-скандалното е, че хората нямаха възможност да разберат детайли. ПП и ДБ не се почувстваха длъжни дори да дадат обяснение какво се случва, Денков също мълчеше, журналистите от обслужващите ПП и ДБ медии също спазваха омертата и потопиха скандала, който ако се беше случил в друга европейска или просто нормална страна, моментално щеше да доведе до призоваването на Петков и Божанов в прокуратурата и до редица оставки. Но нищо такова не се случи, а думите на Йоловски бяха принизени до най-обикновена злободневна информация.
Историята не свършва дотук
Макар да стана ясно, че прокуратурата е образувала досъдебно производство оказван ли е натиск от депутати върху Йоловски да сключва договори с определени фирми, както стана ясно по-късно, разпитван е бил само той. А на въпроса лъгал е или не, е достатъчно да припомним, че му бе назначена охрана от Главната дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, което само по себе си означава, че неговите думи и показанията, които е дал, са били достатъчно убедителни и подплатени с доказателства.
Но през следващите дни и седмици този скандал беше тотално потопен от далеч по-незначителни боричкания, обвинения кой крив, кой прав, и т.н. Йоловски тотално изчезна от полезрението на всички. И така, докато преди няколко дни в медиите изтече протоколът от разпита му, който хвърли повече светлина върху случилото се през октомври миналата година. Стана ясно, че не само Петков и Божанов са го заплашвали, а и Васил Величков, приближен до съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов.
Става ясно и че на срещата му със съпредседателя на „Продължаваме промяната“ и бивш премиер Кирил Петков и депутата Божидар Божанов, която се е провела на 2 октомври, освен заплахите, е бил предупреден, че няма право да уволнява хора, които са били назначени от Божанов и ако иска да има подкрепата на парламентарната група на двете партии – ПП и ДБ, трябва задължително да съгласува с него всичко, което прави като министър, включително важните стратегически въпроси, провеждането на обществени поръчки и всякакви процедури. По думите на самия Йоловски, ако слуша и изпълнява, му е било обещано, че след като престане да бъде министър, ще получи високоплатена работа в международна компания, а ако не изпълнява нарежданията им, ще има негативни последици в служебен и личен план, включително и върху семейството му.
Този сюжет ни е добре познат от който и да е мафиотски филм, с тази разлика, че този път това се случва по върховете на управлението ни, и то, с главни действащи лица „носителите на новия морал”.
Следващата порция разкрития от Йоловски
Малко след изтеклия по медиите протокол от разпита му, той, за пръв път от октомври, се появи отново в полезрението на медиите, като гостува в БНТ, където станаха ясни няколко неща – Йоловски беше придружаван от служител на Национална служба за охрана (НСО), която служба вече 6 месеца пази него и семейството му. И ако октомври беше министър и такава охрана по принцип му се полагаше, към момента, за да продължава, означава, че службите са преценили, че има реална опасност за неговата и на семейството му сигурност.
Разбра се и че Божидар Божанов и Кирил Петков още не са разпитани. По думите на Йоловски, има паралелна структура на власт, която упражнява власт извън Министерски съвет. Чухме и за срещи, организирани на места, до които достъпът е строго ограничен и се осъществява единствено посредством ключ с таен номер и т.н. Съвсем като на филм…
Стана ясно и че Министерство на финансите харчи по-голям ресурс, отколкото националния системен интегратор, че купува лаптопите и настолните компютри с 15% по-скъпо, че реално малцина са тези, които знаят колко и за какво харчи държавата.
Разбира се, Йоловски не даде подробности, касаещи протоколите и дали изтеклите показания са истински, но думите му, че макар да иска да говори, но следствената тайна не му позволява, бяха достатъчно красноречиви.
Предизборно ли е активиран Йоловски?
Това е едно от обвиненията срещу него, което през последните дни се тиражира от ПП и ДБ. Той бил обслужвал интересите на ГЕРБ (и ДПС).
В момента, в който се разбра, че Йоловски към момента е съветник на служебния министър на електронното управление, беше повторно обвинен, че с изричането на „твърдения, които рязко се разминават с действителността”, е влетял в предизборната кампания. Тоест – лъже и играе срещу ПП и ДБ, а лидерът на ДБ даже го обвини, че ходи с охрана от НСО, за да си придава тежест.
Хубаво, обаче реално Министърът на електронното управление винаги е бил човек именно на ПП, издигнат от тях и предложен лично от Николай Денков, който държал той да влезе в кабинета му защото имал отлични впечатления от предходната му работа като заместник-министър на електронното управление в правителството „Петков“, където беше заместник на Божанов.
Нещо повече, когато миналата година стана ясно, че заместник-министърът на електронното управление Михаил Стойнов е записал с телефона си цялата процедура по генериране на кода, който подсигурява сигурността на машините, след което си го е свалил на флашка, която е взел със себе си, именно Йоловски го защити, като на извънреден брифинг, обяви, че кодът нямал влияние върху изборния процес и лично е упълномощил зам.-министър Стойнев да изпълнява функциите, свързани с машинното гласуване. Тоест, Йоловски, преди заплахите срещу него и семейството му, винаги е следвал плътно партийната линия и е работил за интересите на ПП(ДБ).
А и въобще какви причини можел да е имал Йоловски да си развали сам удобството, което министерското кресло му е предоставяло, като измисля скандалната история със заплахите. Той не е бил заплашван с уволнение, напротив. Той не е бил кадър на ГЕРБ, именно обратното – на ПП е, а през годините е спряган като близък и до ДБ. Трябва да си пълен идиот, за да си съчиниш история, след която се оказваш с охрана и вече си нарочен като пореден враг на Петков, Василев, Иванов и сие.
Да не забравяме основното – доказването на паралелна структура за управление на държавата е невероятно трудно, да не кажем невъзможно. Това означава независима прокуратура, независим съд, поне няколко независими политици и/или партии, независими и обективни медии. Не само едното, а всичко изброено, но у нас отсъства дори и един от посочените фактори.
Думите на Йоловски, изречени още през октомври: „Беше ми наредено да правя каквото и както ми кажат, включително да ми подават фирмите, които да печелят поръчки от министерството, в противен случай съществува риск за моята и на семейството ми сигурност”, са предостатъчни да се рестартира цялата система, цялата държава дори. Всяка друга, но не и България. У нас тази криминална история просто ще заеме мястото си до всичките изнесени данни за злоупотреби, до разкритията за участието на политици в различни измами и схеми, до всичко, за което научихме за управляващите. Абсурдландия…
Виктория Георгиева, Флагман