Предложеният законопроект на “Прогресивна България” е класически пример за законодателен маньовър. Първата точка в него – забраната камиони над 12 тона да изпреварват в лявата лента на магистралите – е съвсем съзнателно използвана като „димна завеса“. Целта е да се вдигне медийна пушилка, да се пренасочи общественото внимание и емоцията да се фокусира единствено върху тежкотоварния транспорт.
Докато медиите и обществото спорят за камионите, никой не обсъжда следващите алинеи и параграфи. А именно зад тях скърцат истинските, скрити икономически интереси.
Защо през депутатска инициатива, а не през Министерския съвет?
Проектът е внесен тихомълком от народни представители, а не от Министерския съвет ( на заседанието в Транспортна комисия стана ясно, че това са предложения на МВР). Тази процедура се използва съвсем целево:
За да се заобиколи задължителното обществено обсъждане, през което преминават законопроектите на изпълнителната власт;
За да се спести оценката на въздействието и прозрачната координация между институциите;
За да се скрие истинският автор на текстовете.
Породи се основателният въпрос: Кой реално е авторът на тези предложения и защо се използва тази хитър законодателен shortcut?
Какво се крие зад дима? Милионен пазар за техника и услуги
Под паравана на забраната за камионите са скрити още 18 параграфа, които нямат нищо общо с пряката безопасност, но отварят огромни финансови ниши за:
Софтуер за АТСС, ANPR системи и нови камери;
Огромни масиви от данни, сървъри и киберсигурност;
Метрологичен контрол, сервиз, поддръжка и софтуерни лицензи;
Лабораторни изследвания и наркотестове.
При общинските камери 50% от приходите от глоби вече се връщат в местните бюджети – механизъм, който превръща контрола на пътя в доходоносен бизнес, а не в мярка за спасяване на човешки животи.
Въпросите, на които вносителите дължат отговор:
1. Кой подготви тези текстове и имало ли е предварителни срещи с производители на камери, софтуерни интегратори и лаборатории? ( ние знам)
2. Има ли вече подготвени спецификации, които впоследствие да се превърнат в обществени поръчки за „правилните“ фирми?
3. Защо се търсят нови финансови механизми, след като във Фонда за безопасност на движението отлежават над 523 милиона лева (по данни на Сметната палата), а над 10 млн. лв. от тях са похарчени за дейности без никакъв ефект върху безопасността?