12 часа й трябваха на Валерия Велева, за да пламне една нова голяма любов в сърцето й. А в това сърце, както знаем, винаги има място за поне още един.
Именно 12 часа след като бившият президент Румен Радев се закле като нов премиер на страната, неговата отявлена критичка се хвърли в краката му с коментар пред „Дарик“. Въпросният коментар не надминава най-големите постижения в посттоталитарния журналистически слугинаж, част от които са запазена марка на самата Велева. И едва ли щяхме да обръщаме внимание на новата й твърде бездарна изява, ако не беше скоростта, с която ловко обърна палачинката. Ако Валерия Велева беше пилот във „Формула 1“, със сигурност на нейно име щяха да кръстят не един завой, а цяла писта. При това пистата с най-остри и трудни виражи и завои.
Традициите в журналистическото подмазвачество у нас са забележителни. Огромната част от медиите под команда тръгват след новите победители и крачат напрегнато след тях, докато се доберат до трохите, които властта изтръсква след пореден обяд или вечеря. И това е логично, защото и журналистите семейства хранят. Но такава устойчивост в подхода, настъпателност и постоянство не са по силите на всеки труженик на медийното поприще. Валерия Велева ги притежава в излишък. Даже има за още 20 години напред, както се казва.
За нея няма ограничения вляво, вдясно, в центъра и по всички точки от политическата координатна система. Както казва един мой любим литературен герой на Алеко Константинов в последния разказ от втората част на произведението за търговеца на розово масло, където се описват неговите мотиви да стане журналист и издател: „Че голям мурафет ли е един вестник да се издава? Тури си едно перде на очите (па и няма нужда), па псувай наляво и надясно… Сега там е цаката – дали правителствен, дали опозиция? Не знам, дяволът да го вземе, колко ще изтраят днешните… Ще викаме Гуня Адвокатина, той е майстор на уводните статии, па ний – кое дописки, кое антрефилета, кое телеграми. Нали е работа да омаскарим тогоз-оногоз – за туй нещо не се иска кой знае каква философия“.
Една разходка през различните роли и превъплъщения на Валерия Велева вероятно би била дълга и отегчителна за читателите, които иначе са добре запознати с уменията й да върти баници и да свива сарми на политиците. Затова ще се опитаме да бъдем сбити и кратки и да се насочим само към казаното за Румен Радев, за да им спестим губенето на излишно време.
ПРЕДИ: Радев не можа да превърне фуражката в корона
„Каква алтернатива е Радев? За разлика от протестите през 2020 година, когато Радев се скри и наблюдаваше зад перденцето на прозорците в кабинета си как озверелите агитки палят слама в краката на полицаите и ги замерват с павета, днес Радев се опитва да се присламчи към протеста. Повечето анализатори виждат в него алтернативата на днешната власт и чакат влакът му да спре на партийната гара. Тук обаче изниква въпросът каква алтернатива е Радев. Какви послания за бъдещето има и какво е направил за деветте години на върха на държавата, за да продължи напред.“
„В Европа му нямат доверие, на Изток не му обръщат внимание, в САЩ не искат да го чуят.“
„Във вътрешната политика Радев не роди нито една общонародна инициатива, не изрече мисъл или послание, което да вдъхновява, да обединява. Не създаде кръг около себе си от почтени и влиятелни българи (освен спорни бизнесмени), които да транслират неговите послания в обществото.“
„Радев остана сам – озлобен и интригантстващ зад стените на „Дондуков“ 2.“
„Идеите за налагане на авторитарния модел от 1934 година, тътенът на Деветомайския държавен преврат звучат в посланията на Радев и това е крайно опасно.“
„Видимо е, че Радев неистово иска да управлява, невидимо е, че подмолно търси пътища за това, опитвайки се да дирижира задкулисно политически играчи в своя полза.“
„За 9 години Радев пося невиждана омраза и разделение в обществото, излизайки от конституционните си правомощия. Това ли е алтернативата за бъдещето? С кого ще управлява Радев?“
„В кратките си фейсбук изяви Радев не говори като лидер. Той назидава другите като лелка в детската градина, която непрекъснато се кара на непослушните деца.“
„Радев не може да излезе от собствената си матрица на фигура, която разделя, сипе жлъч и противопоставя.“
„Радев стъпка институцията, която заемаше – девет години не успя да превърне фуражката в корона.“
„Радев 45 минути пред „Панорама“ – едно голямо нищо!“
„Между Радев и избирателите му зейна бездна.“
„Радев плуваше в илюзорен свят. Светът на охолството, което проектира чрез него своята власт. В този свят ги нямаше онези, които два пъти го направиха президент.“
„Пред бляскавата фасада на презентацията прозвучаха изтъркани клишета за „борба с олигархията“, а отвън паркингът на НДК беше задръстен с майбаси, поршета и мерцедеси, които докараха сподвижниците и привържениците на Румен Радев. Иначе казано – борим една олигархия, за да отворим терен за друга, и тя бе в залата.“
СЕГА: Днес Радев е консенсусният политик
„Днес Радев беше друг. Днес е консенсусният политик, който е съзрял, че управлението на държавата изисква ума и енергията на нацията, нещо, което ми беше казал преди 35 години Петър Дертлиев. Във Великото народно събрание той ми каза, че в България ще успее онзи политик, който управлява с енергията и ума на цялата нация. Пожелавам на Радев наистина да последва този завет на Петър Дертлиев, защото днес в парламента беше даден нов тон не на агресия. Да на критика, да на показване на неща, на които опозицията виждаше, че може би не са правилни, но имаше тон на уважение на всички политици, които седяха в залата и които отиваха към парламентарната трибуна. Ако се върне този дух, какъвто би трябвало да бъде в Народното събрание и какъвто имаше по времето на Симеон Сакскобургготски, това би било страшно добре за страната. По времето, когато Симеон Сакскобургготски беше премиер никой не смееше в парламента да обижда опонента си, никой не смееше да изрича нецензурни думи. Те се притесняваха депутатите пред него да се обиждат един друг. Те се притесняваха да показват невъзпитание. Всичко това рухна в последните издания, в последните 7–8 издания на Народното събрание, когато в парламента влязоха едни депутати с липса на 7-годишно възпитание. Днеска ги няма, слава богу. Слава богу, ако може този дух на парламентаризъм, който видяхме в първия ден на Румен Радев като премиер, да се запази. Разбира се, че ще има противоречия. Разбира се, че ще има, тепърва ще има, ще се внасят законопроекти, които няма да се харесат на опозицията. Разбира се, че ще има решения, които вероятно няма да събират консенсус, но всичко това трябва да става с уважение и с респект към опонента. И това, което днеска отново Радев, много го хваля днес Радев, но нямам основание да го критикувам. Когато видя действия, които са несъвместими с обещанията му, пак ще го критикувам, пак ще дойда при вас да изкажа критиките си. Мен ме впечатли това, че той веднага събра Министерския съвет. Днес нямаше фанфари, нямаше аплаузи, нямаше музика и танци и така нататък за това, че се влиза в Министерския съвет, а това беше една от мечтите на Радев – да стане премиер. Той си я извоюва тази мечта.“
„Време е да престанем да мислим за Румен Радев като за прокремълски човек.“
Сега е много важно да видим дали на бившия президент и нов премиер Румен Радев ще му се доповръща от Валерия Велева и ще получи ли поне киселини в стомаха от целия този словесен буламач. Кратките форми, наричани в журналистиката коментар, в изобразителното изкуство – рисунка или ескиз, в музиката – мелодия, а в една друга професия – свирка, са на мода и все още са единственият начин прислугата да демонстрира лицемерното си уважение към новия или стар господар. А от това как самият господар възприема тези кратки форми, можем да изградим образа на самия господар.