Игуменът на Гигинския манастир Никанор взе кредит от КТБ за няколкостотин хиляди лева и не го върна. Това заяви бившият изпълнителен директор на банката Илиан Зафиров в разговор с Явор Дачков за атаката срещу банката и разграбването на активите ѝ след затварянето.
Кредитът е за около 300 хил. лева, а парите остават невърнати. „Тези пари не се върнаха, той не ги върна. И такива има още много“, казва Зафиров.
Случаят с Никанор е част от по-широката картина на хора и структури, които се възползват от КТБ, без след това да върнат получените средства. Банката не фалира икономически, а е ударена, затворена и разграбена политически.
Припомняме, че името на архимандрит Никанор вече е свързвано с финансиране по храмови проекти за десетки милиони левове. Репортаж на bTV, и подплатена с документи, постави Никанор, хора от ДФ „Земеделие“, консултанти и църковни представители в центъра на схема за ремонти на храмове по Програмата за развитие на селските райони. В периода 2011–2013 г. са одобрени над 65 проекта за около 80 млн. лева, като проектите, свързвани с Никанор, са за близо 14 млн. лева. В публикацията се твърди още, че Никанор е имал служебен достъп до ДФ „Земеделие“ и е участвал в придвижването на проекти. Описани са и допълнителни изисквания към църкви, кандидатстващи за финансиране, включително договори с определени лица, 10% от хонорарите на консултанти и дарения от строители. Според „Афера“ тези практики нарушават равнопоставеността между кандидатите и представляват рекет върху проектанти, консултанти и строители.
Името на Никанор се появява и в друга скандална история – този път заедно с Дионисий, около копие на икона от Света гора, представяно като „чудотворно“ и свързвано с помощ за онкологично болни. Пред „Св. Александър Невски“ се извиват опашки, в касата за дарения постъпват значителни суми, а след това изображението е пренесено в Гигинския манастир, където продължава да привлича поклонници и дарения. Никанор изгражда митология около себе си, включително легендата за „брокер от Уолстрийт“, напуснал големия бизнес заради монашеството. Гигинският манастир е превърнат в „манифактура за печатане на пари“, а историята с иконата е част от по-широк модел за използване на църковни имоти и религиозно доверие за финансови схеми.