Според правителството на Радев сигурността на софийското метро зависи единствено от Искандар Махмудов
В българското искане да не бъдат санкционирани в 21-ия пакет на ЕС срещу Русия фигурират не само руският патриарх Кирил и акционерът в „Лукойл“ Вагит Алекперов, а и руският олигарх Искандар Кахрамонович Махмудов. За разлика от публичната защита на Алекперов и патриарха обаче, кабинетът упорито не съобщава името на Махмудов, а посочва само, че ако бъде санкциониран, сигурността на софийското метро е застрашена.
Тази сутрин Радев за първи път спомена Махмудов поименно в началото на правителственото заседание. „Искам да е ясно, че тук не става въпрос за личности, а за това България да отстоява своите интереси в областта на енергетиката, на транспорта, така както правят други държави членки на ЕС. Специално за този 21-ви пакет санкции. Става въпрос за принципа религията да не се вплита, особено когато в Европа бушува война. Всяко решение, което допринася за деескалация е принос към мира, който искат всички нормални хора и на запад, и на изток“, каза премиерът.
„Булевард България“ описва подробно кой е Махмудов. Махмудов е сред акционерите на руската компания „Трансмашхолдинг“, чието дъщерно предприятие „Метровагонмаш“ е доставчик на най-старите влакове за метрото в София. Forbes оценява богатството му на 9,7 млрд. долара към 2025 г., като го поставя на 19-то място в списъка на руските милиардери.
Роден през 1963 г. в тогавашната Узбекска ССР, Махмудов вече е под санкции в държави като САЩ, Великобритания, Канада и Нова Зеландия заради подкрепата на руския режим.
През 2023 г. американската служба OFAC го санкционира като основател и притежател на „Уральская горно-металлургическая компания“ (УГМК) – втори по големина производител на мед в Русия, който също е под санкции в САЩ – както и други дружества в металургичния и миннодобивния сектор на Русия.
Мотивите за санкциите посочват Махмудов и като човек, който притежава няколко фирми за финансови услуги и който „има връзки с руската организирана престъпност“. В черния списък на САЩ е включен и неговият син Джахангир Искандарович Махмудов.
Искандар Махмудов е израснал в Ташкент, където завършва ориенталистика и става преводач от арабски език и фарси. През 80-те години е преводач в съветски военни и инженерни делегации в Либия и Ирак. След разпадането на СССР участва в „най-горещите войни от 90-те години, свързани с подялбата на собствеността в металургията“, пише Forbes.
Руски медии свързват възхода му в бизнеса с Trans Commodities, която е била собственост на Майкъл Чорни и неговия брат Лев. Майкъл Чорни беше известен в България като собственик на „МобилТел“ и „Левски“ в края на 90-те, преди да бъде изгонен от държавата като опасен за националната сигурност.
Като партньор на Чорни – Махмудов участва в придобиването на няколко металургични компании. Една от тях се превръща в бъдещия гигант УГМК. Махмудов изкупува дела му през 2002 г. и консолидира контрола си.
През 2015 г. Искандар Махмудов става и собственик на 12,25% от капитала на оръжейния концерн „Калашников“, които купува от своя бизнеспартньор Андрей Бокарев (също санкциониран от САЩ).
„Метровагонмаш“ все още се движат по софийските линии 1, 2 и 4, като в момента се подменят с нови композиции от Skoda. София има и договор за доставка на влакове за линия 3 от Siemens. Автоматиката по първата и втората линия също е по руска технология, затова и новите машини трябваше да отговарят на нейните изисквания.
Доставките от „Метровагонмаш“ за софийското метро са правени в няколко поредни поръчки между 1998 и 2012 г. Същата компания е провеждала и основния ремонт и модернизация на най-старите вагони през 2020-2021 г.
През 2023 г. „Метрополитен“ обяви нова обществена поръчка за влакове, като тогавашният директор Стоян Братоев изрично съобщи, че руски компании няма да бъдат допускани в процедурата.
„Няма да участват руски компании в тази поръчка, защото действа европейски регламент, който изисква над 50% от стоката да е произведена в ЕС, а и във връзка със санкциите срещу Русия не могат да кандидатстват“, казва той.
През декември 2025 г. кабинетът на Росен Желязков разреши на „Метрополитен“ да се възползва от дерогация на европейските санкции срещу Русия.
Причината беше необходимостта от закупуване на специфични резервни части, необходими за системите за сигурност и управлението.
Двете компании не са изрично включени в санкциите на ЕС, но произвеждат продукти, които са забранени за внос. „Трансмашхолдинг“ и „Метровагонмаш“ са под американски санкции, защото произвеждат части за бойни пехотни машини, шасита за радарни и оръжейни системи и др.
Същият казус около вноса на резервни части има и в Будапеща, където „Метровагонмаш“ също обслужва метрото.