800 000 българи са с диабет, 300 000 от тях не знаят

Лекари настояват за държавна политика за масов скрининг

НЗОК плаща противодиабетни лекарства за 525 хил. здравно осигурени. Освен тях обаче има много хора, които плащат от джоба си лекарствата против захарен диабет тип 2. Близо 300 хил. българи научават за повишените стойности на кръвната си захар при случаен преглед или изследвания. Пресметнато е, че в Европа 38% от възрастното население са с недиагностициран диабет, съобщи проф. Цветалина Танкова, ръководител на Катедрата по ендокринология в МУ в София. В България този процент е 26, съобщи проф. Сабина Захариева, ръководител на Университетската болница по ендокринология „Акад. Иван Пенчев“. Тя цитира данни от регистъра на болницата, според които с усложнения от захарната болест са над 163 пациенти. Въпреки това благодарение на иновативните терапии и обучението на пациентите около половината диабетици са с добър контрол, благодарение на който средната продължителност на живота сред хората с диабет тип 2 се е увеличила с 1 година и дори е с 6 месеца по-голяма, отколкото сред останалата част от населението. У нас работят около 500 ендокринолози, но голямата част от тях са съсредоточени в големите градове, а в същото време има региони без нито един ендокринолог.

Положителното у нас е, че хората имат много по-лесен достъп до специалист. Лекарите и пациентските организации настояват да бъде приета Национална диабетна програма, в която да се заложат мерки за повишаване на знанията и на пациентите, и на обществото за диабета и рисковите фактори за хроничните заболявания, както и за оптимизиране грижите за хората с диабет. Медиците са категорични, че това би спестило сериозен финансов ресурс на касата и би предотвратило епидемията от това неинфекциозно заболяване. Проф. Захариева припомни, че такива програми имат Индия, САЩ и Финландия и само след няколко години честотата на диабета в тях намаляла с 55 до 58%.

В момента касата харчи около 550 млн. лв. годишно за лечение на диабет, като по 20% от тези пари отиват за извънболнично проследяване на пациентите – визити при личен лекар или специалист, изследвания, тест ленти и др.), и за медикаменти. Останалите 60% обаче отиват за хоспитализации и лечение на усложненията – сърдечносъдови, неврологични, бъбречни, очни, хирургични и др. Диабетът е основната причина за ослепяване, за хронична бъбречна недостатъчност, като по-голямата част от пациентите на хемодиализа са диабетици, както и втората по честота причина за ампутации на крайници.

Новите терапии намаляват риска от развитие на диабетни инциденти в България с 333 до 465 случая за 6122 лекувани пациенти, а избегнатите разходи за НЗОК са между 305 и 510 хил. лв., коментира проф. Генка Петрова, ръководител на Катедрата по организация и икономика на фармацията в МУ в София.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *