Правителството остави общините сами да се справят с финансовия дефицит
Новата година ще дойде с по-скъпа вода и по-високи общински данъци, показва проверка на „Дума“. Според последното решение на Комисията за енергийно и водно регулиране водата в различните градове в страната ще поскъпне с между половин и 10%. Заради ноемврийската инфлация, която не е била отчетена при обсъжданията на новите тарифи, водата ще е по-скъпа от предварително обявеното. Най-сериозно поскъпва водата в Кърджали – скокът там е почти 10%. Жителите на София, Видин и Русе трябва да се готвят да плащат с около 7% по-скъпа вода. Най-малко е поскъпването в Пловдив, но вместо 0.1%, ще е половин процент. В 12 области хората ще плащат над 3 лева за кубик вода, а най-скъпа ще е тя в Шумен – 3.54 лева за кубик. Това обаче е според 5-годишния бизнес план, приет преди години. Сега местната власт и ВиК дружеството планират да се откажат от поскъпването и да остане да действа сегашната цена. Същото решение се очаква да вземе и ВиК дружеството в Перник, където не само, че са на режим, а и новата цена е с 3,8% по-скъпа. Поне така обяви регионалният министър Петя Аврамова. Макар и с най-големия процентен скок в цената на водата, Кърджали все пак не е рекордьор. Там за кубик вода от 1 януари ще се плаща по 2.61 лева. Хората в района настояват подобни поскъпвания да се случват след обществено обсъждане, а и след като се оправят течовете.
Общинските избори минаха през есента и веднага след тях новоизбраните местни градоначалници се втурнаха да вдигат данъци и такси. Тази верижна реакция се получи, след като премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Владислав Горанов скастриха общинската власт, че не може постоянно да се надява на парични инжекции от държавния бюджет и трябва да търсят начин за увеличение на собствените приходи. По време на предизборната кампания никой от властта не предупреди за подобна възможност. Конкретният размер на новите местни данъци ще зависи от конкретни решения на общинските съвети, но кметът на Габрово Таня Христова от ГЕРБ още на следващия ден след балотажите съобщи, че ще вдигне налозите за колите и жилищата, за да осигури около 1.8 млн. лв. повече приходи. Мотивите – невъзможността на общината да продължи собствено финансиране по големи инвестиционни проекти. Данък сгради ще скочи с 50%, което обаче за масовите жилища означавало ръст от 5 до 20 лева, а за селата – от 2 до 5 лева.
Кметът на Велико Търново и шеф на сдружението на общините Даниел Панов (ГЕРБ) също откликна на призива на Горанов за повишаване на собствените приходи. Той смята да премахне отстъпката от 10% за предсрочно плащане на такса битови отпадъци. Градоначалникът на Хасково Станислав Дечев – също от ГЕРБ, обяви, че ще предложи на Общинския съвет от 2020 г. таксата за битови отпадъци да бъде увеличена средно с 16%. Корекцията се налагала заради почти двойния скок на таксата за депониране на отпадъци. За 2019 г. тези отчисления са 57 лв. за тон отпадък, а от 2020 г. скачат на 95 лв. на тон. При така направените разчети няма как таксата да остане в същия си размер, обясни Дечев. Така за 63 кв. м апартамент в Хасково такса смет ще нарасне от 128 на 150 лв., за 80 квадрата – от 168 на 196 лв., а за над 100 кв. м – от 208 на 242 лв. В Димитровград по същата причина Общинският съвет ще увеличи такса смет с 1 промил за града и с 1.3 промила за селата. Собствениците на апартамент от 120 квадрата в центъра на града ще плащат между 20 и 25 лв. годишно.
Вълната от предложения за увеличения на данъци и такси е очаквана, защото финансовият министър вече отказа да отпусне повече средства за ремонт и поддръжка на общинската инфраструктура, за социални дейности и за снегопочистване. „Не може да искате европейски пътища с пернишки данъци“, скастри кметовете Горанов при обсъждането на бюджета в парламента. Вярно е, че според проектобюджета за 2020 г. общините ще получат 456.8 млн. лв. повече, но то ще отиде основно за повишаване на заплати на учителите и на общинските служители. А в същото време общините без изградени съоръжения за третиране на битови отпадъци от догодина ще бъдат натоварени с двойно по-високи задължителни отчисления по Закона за управление на отпадъците. Така увеличението на местните налози става неизбежно, а като първа година от управлението на новата местна власт моментът е и най-подходящ.
Но рецептата на правителството за решаване на финансовите проблеми по места вече събира критики. „Дори всички местни данъци и такси да бъдат вдигнати до таваните, определени в закона, не можем да осигурим достатъчно средства, за да обслужваме общинската пътна мрежа например“, коментира Силвия Георгиева, изп. директор на Националното сдружение на общините. Тя посочи, че общините имат сравнително добра събираемост на собствените приходи – около 80%, и тя растяла с електронното свързване между институциите. Но за трета поредна година централната власт отказва да увеличи държавните субсидии за ремонт и поддържане на пътища. „Общините отговарят за поддръжката на 19 500 км шосета и за над 57 000 км улична мрежа в градовете и селата. Собствените приходи формират едва 38% от общинските бюджети, а в малките общини – още по-малко. Притеснително е, че с всяка година делът им намалява“, заяви Георгиева. Тя посочи, че проблемът с ниските данъци за недвижимите имоти е в занижените данъчни оценки, но този въпрос не можел да бъде решен без помощта на държавата и финансовото министерство.
Цена на водата в лева за куб. метър
Разград 3.67
Шумен 3.54
Добрич 3,45
Враца 3.27
Варна 3.21
Ловеч 3.16
Русе 3.15
Бургас 3.08
Ямбол 3.03
Ст.Загора 3.01
Плевен 2.88
София 2.76
Габрово 2.71
Кърджали 2.61
Видин 2.54
Перник 2.42
Благоевград 2.35
Пловдив 2.22