Доц. Ангел Кунчев предупреди, че дори инфекции, които доскоро са се лекували лесно, ще станат много опасни
Бактериите стават резистентни и антибиотиците вече не им влияят. Все по-често ще се случва в болниците антибиограмите на пациентите отдолу до горе да са в червено и да няма какъв препарат да се препише, за да се спре инфекцията. Това каза в „Здравей, България“ по Нова телевизия главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. Той влезе в студиото заедно с педиатър Александър Атанасов, който провокира дискусията с антибиограма на дете, публикувана от него в социалните мрежи. На нея се вижда, че само три лекарствени средства от дългия списък с медикаменти може да помогнат срещу бактериите.
Възможно ли е нещо елементарно до оня ден днес да няма как да се излекува с антибиотик, попита водещият Виктор Николаев.
Д-р Атанасов обаче уточни, че детето няма нужда от антибиотично лечение. В носоглътката на малчуганите има често такива бактерии, които не е нужно да бъдат лекувани с антибиотици, обясни той.
Според него обаче буди тревога фактът, че повечето медикаменти стават неизползваеми в битката с бактериите.
„Имал съм случай с дете, което съм лекувал години наред без антибиотици, но му се наложи един път да пие такъв медикамент, а бактерията се оказа от изключително резистентен щам. Не успях да се справя. Насочих го към болнично лечение и се наложи венозно въздействие с доста по-широкоспектърен антибиотик“, разказва педиатърът.
„Не за всички инфекции може да се направи антибиограма, защото ако възпалението е в ушите, означава да спукаме тъпанчето на едно дете“, добавя той.
„Ако има по две-три зелени обекта в антибиограмата е пак добре. В болниците има щамове, които са червени отдолу до горе и за съжаление това ще става все по-често, тъй като в световен мащаб няма нови антибиотици от много години. Поради антибиотичният натиск, който създаваме и в животновъдството, и в козметиката, и в др. отрасли, бактериите се научават да се справят с лекарството“, коментира доц. Кунчев.
„Отделят се едни белтъци, които носят тази информация и обучават други бактерии, с които не са били заедно в един организъм, не са съществували заедно как да са резистентни“, обясни той.
„Ако бактерията е придобила резистентност и влезе в човека, проблемът не е в него, а в бактерията. Най-често такава устойчивост има при ешерихия коли, стафилококите и стрептококите. До преди 2-3 години бяхме в златната среда по резистентност към медикаменти в Европа. След пандемията и прекомерната употреба на антибиотици се изстреляхме на предни места, заедно с Полша и Гърция”, обясни доцентът.
„Най-добре са скандинавските страни, а най-зле с резистентността са Испания, Португалия, Италия, Гърция, България, Румъния“, добави той.
Според него е много важно човек да не прекъсва лечението или да променя схемата дори да се почувствате по-добре.
„Така вие не доубивате бактериите и те изграждат резистентност. Много често у дома има някакъв антибиотик и решаваме да го вземем, за да се оправим по-бързо. Налице е прекомерна и неправилна употреба. Важно е лекарствата да не се изхвърлят навън, а да се изхвърли на правилните места, защото иначе отиват в почвата и водата. Трябва да спазваме тези правила, ако искаме да не стигаме дотам да не може да лекуваме елементарни инфекции”, каза още главният държавен здравен инспектор.
„Има нужда от контрол и продължаващо се дипломно обучение на лекарите кои антибиотици, кога се използват, какво е вирусна и и какво бактериална инфекция”, заяви пък д-р Атанасов.