Беглият поглед върху кандидат-депутатските листи на ГЕРБ показва отчетливо две неща. Първо, че банката „Кадри“ е празна. И второ – че Бойко Борисов продължава да играе само на сигурно. Десетима от сегашните му министри са водачи на листи. В партийните списъци фигурират още двама, на линия са и неколцина от бившите им колеги.
Истинските играчи, на които Борисов разчита и чрез които дърпа конците в цялата държава са министрите. Предполага се, че между тях съществуват достатъчно здрави връзки и зависимости, за да се държат заедно, каквото и да се случва. Докато на депутатите той е отредил друга роля – да пазят гърба му.
Извън кандидат-депутатската надпревара са само трима от правителството: Мариана Николова – вицепремиер и министър на туризма (НФСБ), която обаче отговаря за цялостната организация на изборите; Емил Димитров – министър на околната среда и водите (който е в гражданската квота на ВМРО) и Боил Банов – министър на културата.
Дуалистите, т.е. водачите на две листи едновременно, са четирима.
Лидерът Бойко Борисов ще брани честта на ГЕРБ в Пловдив и в 25-ти многомандатен избирателен район (МИР) – София. На какво разчита той е известно – на микс от реални и въображаеми правителствени успехи, както и на доста повяхналата си и „леко“ зацапана харизма.
На здравния министър проф. Костадин Ангелов са поверени Варна и Велико Търново. И докато в черноморската столица (досущ като в Пловдив и Бургас) се разчита лоялният кмет да свърши черната работа за осигуряване на достатъчно гласове, в старопрестолната столица ситуацията е далеч по-непредсказуема. Казано накратко – Търновският регион беше (едно)личен бастион на Цветан Цветанов. Тук явно се залага на конюнктурата – на коронавирусната пандемия и свързаните с нея страхове. Затова там е изпратен именно министърът на здравеопазването. Да внася успокоение и сигурност с авторитета си на специалист. Въпреки че в последно време той се държи повече като треторазряден политик, отколкото като експерт в медицината.
Транспортният министър Росен Желязков ще воюва в Благоевград и в столичния 24-ти МИР. Безспорно – един от най-доверените хора на Бойко Борисов. Двамата работят заедно още от 2005 г., когато Борисов уж на шега стана кмет на София и доизкара третия мандат на Стефан Софиянски. През 2009 г., когато ГЕРБ отвя тройната коалиция на парламентарните избори, Росен Желязков стана главен секретар на Министерския съвет. Четири години по-късно той оправда доверието Му като единствен обвиняем по делото за т. нар. Костинбродска афера. След което звездата му взе да се изкачва на правителствения небосклон: 2014 г. – съветник на премиера по въпросите на държавната администрация и електронното управление; 2016 г. – председател на Държавна агенция „Електронно управление“, 2017 г. – председател на Комисия за регулиране на съобщенията; 2018 г. – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
На последния дуалист – министърът на образованието Красимир Вълчев, са отредени битките в Стара Загора и в Шумен. Скандали около него през мандата му почти нямаше. Успя да реши кризата с метеоролозите, които напуснаха БАН и преминаха на подчинение към МОН. Справи се с върхлетялото върху образователната система онлайн обучение заради COVID-пандемията, лавирайки успешно между разнопосочните искания на учители, родители и ученици. Разбра се и с ректорите на висшите учебни заведения. А увеличените междувременно учителски заплати му донесоха още един плюс.
Единаците
Вицепремиерът Томислав Дончев традиционно води листата в Габрово, където е бил кмет. Странното е, че не му е поверен и втори район, тъй като минава за един от най-приближените на Борисов.
Напористият социален министър Деница Сачева ще се бори в Добрич – район, в който ГЕРБ загуби два местни вота. Тя стана член на ГЕРБ три години, след като бе спечелила доверието на премиера. Въпреки противоречивия, клонящ към отрицателен публичен имидж (главно заради скандалите с майките на деца с увреждания от „Системата ни убива“ и с някои синдикални организации), именно Деница Сачева трябва да убеди добричлии, че „Суджукгейт“ отдавна е само неприятен спомен от местно значение.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова води листата във Враца, където е работила в местната власт, преди да стане депутат. За разлика от постоянното присъствие на Николай Нанков в премиерската джипка, Аврамова е един от най-незапомнящите се министри, но най-вероятно ще води кампанията си, използвайки познатите хвалби на лидера – за построените пътища, магистрали, пречиствателни станции и т. н.
МВР-министърът по неволя Христо Терзийски, води листата в Кюстендил. Той изненадващо зае мястото на Младен Маринов в разгара на протестите през миналото лято и така от професионалното си поприще на полицай направи плонж в голямата политика. Запомнен е единствено с обърканите обяснения, че не е имало полицейско насилие спрямо протестиращите това лято, а само нарушение на някакви нормативни документи. Въпреки явните свидетелства за обратното. В неговия „актив“ е и спирането на „случайната“ проверка на „Хиполенд“, когато всички възможни проверяващи институции в един и същи ден се стовариха във фирмените магазини на бащата на един от протестиращите.
По традиция начело на листата в Пазарджик, родния й град, е лесно приспособяващата се външна министърка Екатерина Захариева. През годините тя доказа поливалентността си – на което и да е министерско кресло да я курдиса премиерът, все пасва. Вероятно затова докато ръководи българската дипломация, тя отговаря и за съдебната реформа, която пък според една бивша правосъдна министърка, всъщност вече е приключила.
Дялан камък се оказа и финансовият министър Кирил Ананиев, на когото е поверена листата в Перник. Въпреки че е известен като бюджетар и финансист, Борисов не пропуска да запълни с него всяка зейнала министерска дупка. Това наложи Ананиев да се прави половин мандат на здравен гуру. Да пише, да пренаписва, да поправя и да променя заповеди, свързани с противоепидемичните мерки, според хрумванията на премиера по време на първата коронавирусна вълна. Ананиев просто няма сърце да откаже на премиерските прищевки.
Спортният корифей Красен Кралев, макар че е варненец и е силно свързан с града си, поведе листата в Русе. Труден за ГЕРБ район, където кметското място спечели БСП. Донякъде и заради разстроената местна организация след отстраняването на Цветан Цветанов от високите постове в партията и парламента. Засега, където и да се появи, Кралев като ехо на Борисов обещава спортни зали и площадки.
Земеделската министърка Десислава Танева ще се бори да докара повече депутатски мандати в родния си Сливен. В средата на мандата на кабинета „Борисов 3“ тя смени на поста овъртоления в скандали, особено с „къщите за тъщи,“ Румен Порожанов. Танева пък блесна с друг гаф – учеше земеделските стопани да лъжат европейските институции, за да не ни спрат парите.
Една от най-лоялните в отбора на Борисов – енергийната министърка Теменужка Петкова, е водач на листата в Търговище. И на предишните парламентарни избори тя стана депутат от този район. Петкова е от онази порода държавни чиновници, които сутрин първо се осведомяват за настроението и нагласите на началника, след което дават пресконференции – било за АЕЦ „Белене“ или за „Козлодуй“, било за либерализацията на енергийния пазар или въглищните централи и ВЕИ, или пък за цената на тока. Замалко не изгоря около скандала с продажбата на ЧЕЗ-България, но Борисов нямаше как да се лиши от такъв „ценен кадър“. Но пък всичко това е пренебрежимо дребно спрямо завоюваните енергийни позиции в Русия.
Новаците
Двама от най-пресните министри, които обаче успяха да засвидетелстват лоялността си към лидера – икономическият Лъчезар Борисов и на правосъдието – Десислава Ахладова, не водят листи, но пък са сложени на избираеми места. Борисов е четвърти в старозагорската листа, поверена на образователния министър Красимир Вълчев. В ГЕРБ се надяват, че в този район ще спечелят повече депутатски мандати. Ахладова, която смени Данаил Кирилов след издънката му с проекта за нова конституция, пък е втора след Ананиев в Перник.
Единственият заместник-министър, който води листа, е Николай Нанков. Той е първи в Ловеч, а в социалните мрежи е популярен като „любимия куфар“ на Бойко Борисов. Спечели си това прозвище, след като шефа започна да „мята“ зам.-регионалния министър в джипката и да обикаля с него по села и паланки, докато уж инспектира магистралите. Нанков всъщност беше министър, но заради трагедията край Своге, трябваше да се хвърли прах в очите на разгневеното общество, та се наложи да слезе едно стъпало по-надолу по властовата стълба.
Компенсираните
също са с места начело в листите. Сред тях са някои от бившите министри на Бойко Борисов, които според представите на вожда и обкръжението му са били пожертвани несправедливо – заради успокояване на общественото мнение, за да бъдат „нахранени“ протестиращите или за да не се строши хатъра на коалиционния партньор.
Така на първо място в София-област се озова ексвътрешният министър Младен Маринов, който го отнесе миналото лято, заради упреците на протестиращите срещу правителството и на някои опозиционни партии, че е човек на ДПС и на Делян Пеевски. Самият Маринов не блестеше с нищо като шеф на МВР, но винаги беше готов да бъде там, където му нареди Началника или да прави това, което трябва. Е, имаше и някои трусове – около посещението на граждани до Сараите край „Росенец“.
Веднага след него в листата за 26-ти МИР е бившата министърка на туризма Николина Ангелкова. Тя беше отстранена от поста, за да спре лидерът на НФСБ Валери Симеонов да клати правителствената лодка, възползвайки се от бушуващите антиправителствени протести и както твърди мълвата от нейното лично благоволение. Тя обаче не каза и гък, направи си пластична операция на носа, доразкараси се и кротко се приюти в лоното на парламента, за да дочака новия си звезден час.
Реабилитиран е и друг бивш министър – Делян Добрев, който беше начело на енергетиката в първия кабинет на Борисов. Той беше принуден да напусне 44-ото Народното събрание, заради шуробаджанашки скандал, станал известен като „Кумгейт“. Но сега, след като скандалът отшумя, е водач на листата в Хасково. И въпреки че тогава председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветанов го бранеше и не допусна да бъде отстранен от парламента, Добрев остана лоялен на Борисов, заради което получава „захарче“.
Освен Ангелкова, на избираеми места в листите са още ексминистърът на околната среда Ивелина Василева (в Бургас), бившият министър на културата Вежди Рашидов (в Пловдив) и дипломат №1 в кабинета „Борисов 2“- Даниел Митов (в 25-ти МИР-София).
Бившият вътрешен министър Валентин Радев, който също „изгоря“ покрай тежката катастрофа с много жертви край Своге, е на шесто място във водената от Желязков листа в 24 МИР в София.
Дори изпадналият в немилост експравосъден министър Данаил Кирилов, заради излагацията с новата конституция, е вписан на десето място в софийския 23-ти МИР, където водач е коалиционният партньор Румен Христов. Кирилов няма особени шансове, освен ако не мобилизира преференциален вот.
Някои от министрите, които очевидно са мега лоялни към Бойко Борисов, са подсигурени и чрез още една листа. Красен Кралев е четвърти във Варна (една от най-дългите листи), а Младен Маринов е втори в Ловеч.
И накрая – като Феникс от пепелта в публичното пространство „възкръсна“ и ексфинансовият министър Владислав Горанов. Но не като кандидат за депутат. Очевидно депутатската заплата, за разлика от министерската, не му е достатъчна, но по всичко личи, че връзката му с Борисов е далеч по-крепка от едната заплата.
Горанов също бе пожертван покрай антиправителствените протести и най-вече заради дубайските „грами“ на бизнесмена Васил Божков. Появата на ексфинансовия министър на публично събитие като икономически експерт на ГЕРБ е сигнал, че той продължава да е важен фактор както в партията, така и в държавата. А приказките, че е човек на Пеевски явно са забравени до доказване на противното.
Елизабет Дафинова, Банкер