Терорът в Русия се оказа огледалото за нашите управници. Показа истинското им лице на безволеви хора. Скриха се в миша дупка, явно чакащи някой да им разреши да осъдят огромната трагедия в концертната зала “Крокус сити хол” в Подмосковието.
Да гледаш как невинни хора са разстрелвани от упор и да мълчиш като риба. Как може да се нарече едно такова поведение? Страх да кажеш собственото си мнение или просто безразличие?!
Дори войнстващият Макрон, който заплашваше да прати войски в Украйна, осъди терора. Осмели се БСП свенливо да реагира. След столитницата, близо 12 часа след терора, реагира и президентът Радев със завоалиран пост в социалните мрежи.
За смъртта на Навални Борисов реагира на третата минута и даже “разкри убиеца”. Друг е въпросът, че то пък се оказа, че не е убийство, ами естествена смърт – призна го пръв не кой да е, а шефът на украинското разузнаване Кирило Буданов. Това не попречи на домораслите ни политици да се надскачат кой по-силно да клейми “убийците”.
Въпросът имат ли право тези хора да стоят начело на държавата и да се самонаричат български политици стои с все по-тежка сила.