Съдия Мирослава Тодорова осъди държавата в Страсбург. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови, че е нарушено правото ѝ на свободно изразяване на мнение.
Съдът обяви също, че спрямо нея е нарушен и чл. 18 от конвенцията, който забранява използването на законни процедури за постигането на цели различни от обявените.
ЕСПЧ не присъжда обезщетение на Тодорова, тъй като тя самата не е искала такова. Решението си навремето 8-9 години тя обясни така: „Това би означавало българските граждани да бъдат увредени два пъти, веднъж, заради нарушеното разделение на властите, които им дължат демократично управление, и втори път ако бъдат осъдени да заплатят обезщетение заради компрометираната държавна власт“.
Случаят на съдия Мирослава Тодорова е типичен пример за използването на закона привидно с една цел, а преследване на друга – отстраняването на един неудобен критик на грозния маниер за завладяване на съдебната власт чрез „наши“ хора във властта.