Сексскандал в Париж. Американизира ли се френската политика?

Сексскандал сложи край на кампанията на кандидат за кмет на Париж в петък, необичаен епизод в страна с репутация, че свива рамене пред извънбрачните афери и личния живот на своите политици, коментира в. „Вашингтон пост“.

Бенжамен Гриво обяви, че прекратява кампанията си, след разпространението на недатирано видео, което очевидно го показва как мастурбира – кадри, които изглежда политикът е записал на телефона си и е изпратил на жена, която не е неговата съпруга.

Напускането му разтърсва надпреварата за кмет на Париж. Остава само един месец до изборите, а партията на президента Еманюел Макрон се оказва без кандидат – макар че Гриво изоставаше в допитванията.

Но по-големият въпрос в съзнанието на хората беше защо той се отказа и защо го направи толкова бързо.

Гриво, бивш говорител на френското правителство, се позова на атаката срещу неговия личен живот и семейството му. „Никой не трябва да бъде подлаган на такова насилие“, каза той в записано изявление, разпространено в петък. Той е женен, с две деца.

Руският художник опозиционер Пьотр Павленски обяви за своя заслуга пускането на видеото – остава неясно как го е получил – и заяви, че мотивацията му е да се бори срещу политическото лицемерие.

„Той е човек, който непрекъснато говори за семейните ценности, който казва, че иска да бъде кмет на семействата и винаги посочва като пример жена си и децата си. Но всъщност [Гриво] прави точно обратното “, каза Павленски пред френския вестник „Либерасион“.

Павленски, който поиска убежище във Франция, след като беше обвинен в сексуално посегателство в Русия, също така заяви по френската телевизия, че това няма да е последният му опит да разобличи френски политик.

Но сексът не е скандален във френската политика по начина, по който може да бъде във Великобритания и в САЩ.

В Париж почти нямаше призиви към Гриво да се оттегли. По думите на един от политическите съветници на Макрон, цитиран във френския вестник „Льо Монд“: „Той можеше да остане кандидат, да подаде жалба и да се представи като жертва на недостойна манипулация. Хората щяха да си кажат: „Отвратително е.“ Ттова може и да не е толкова рисковано, колкото смяната на кандидата един месец преди изборите.“

Редица противници на Гриво и политици от други партии се обединиха в негова защита.

Кметът на Париж Ан Идалго, която се кандидатира за преизбиране, призова за „зачитане на личния живот и на хората“. Крайнолевият лидер Жан-Люк Меленшон – който със сигурност не е приятел на партията на Макрон – нарече атаката „отвратителна“.

„Медиапарт“, сайт за разследваща журналистика, заяви, че са отказали на Павленски, когато той се свързал с тях миналата седмица. „Тези съобщения и видеоклипове не са нищо повече от явна нахлуване в личния живот или отмъщение чрез порно“, пише „Медиапарт“. „И в двата случая става въпрос за престъпление.“

Повечето политически журналисти тук подхождат към личния живот на своите обекти, подобно на пресслужбата на Белия дом в ерата на Кенеди. Оставете го и се обърнете на другата страна.

Ако погледнем френските президенти, Франсоа Митеран имаше цяло второ семейство, Жак Ширак имаше множество любовници, Никола Саркози се срещаше и се ожени за супермодел, а Франсоа Оланд напусна партньорката си журналистка, за да започне афера с водеща френска актриса – подтиквайки бившата си да напише откровена книга за отношенията им.

И все пак никога не е имало френска версия на, да речем, скандала с Моника Люински, дори когато второто семейство на Митеран се появи на погребението му през 1996 г. Публикуването на писмата на Митеран до дългогодишната му любовница „Писма до Ан“ стана голямо литературно събитие през 2016 г. Медиите изтъкваха емоцията в писмата и литературните им качества, а не изневярата.

Френските медии като цяло избягват сензационния тон в новините за Гриво. Но той намекна за ролята на социалните мрежи за своето решение. „Не искам повече да излагам на показ семейството и себе си, когато вече нищо не изглежда извън границите на позволеното“, каза той.

Някои започнаха да се чудят дали френската политическа екосистема не става, ами, твърде американска.

Алексис Корбиер, крайно ляв член на френския парламент, осъжда това, което той нарича „тази американизация на политическия живот, където човек се извинява, защото има любовник, любовница и т.н.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *