На 9 септември емблематичната рубрика на БНТ „Лека нощ, деца“, известна като „Сънчо“, беше преместена в по-непопулярния канал на обществената телевизия БНТ2. Това предизвика недоволство сред зрителите.
Създаденото преди 59 години предаване, което се излъчва от 5 март 1960 г., е спирано само веднъж досега. През 2003 г. то беше свалено от екран заради „нисък рейтинг“. Тогава шеф на телевизията беше Кирил Гоцев. Година по-късно решението беше отчетено като грешка и „Сънчо“ се завърна в 19.50 ч по БНТ. Поръчаното социологическо изследване сочи, че 75 на сто от аудиторията има интерес към „Лека нощ, деца“.
Няколко поколения деца са пораснали с песничката „Аз съм Сънчо, ида от горица“ на композитора Петър Ступел по текст на Димитър Спасов. Румен Николов, главен редактор на редакция „Детски и младежки предавания“ казва по БНТ през март по повод рождения ден на предаването:
„Сънчо“ е легенда в БНТ. „Сънчо“ е вододелът на вечерта – той така е замислен във времето, защото е време малките да отстъпят екрана на големите – тогава имаше само една телевизия. Всъщност създаването е през 1960 г., когато започват приказките на Педя човек, лакът брада. Те се излъчват от Първо студио на телевизионната кула, беше тогава. Слава Рачева с чичко Филипов. След което много актьори, включително и нашите говорители, разказват приказки на децата директно в ефир. Година и половина след това се създава Сънчо като национален образ – той е фолклорен герой.“
Всичко това беше пренебрегнато от новия генерален директор на БНТ Емил Кошлуков. Новината, че „Сънчо“ е свален от най-гледаното време по БНТ съвпадна със скандала в БНР. Той избухна заради политическия натиск за свалянето от ефир на водещата Силвия Великова, тъй като неназовани засега хора с власт не харесвали как тя отразява предстоящото назначение на Иван Гешев за главен прокурор.
Ето няколко коментара от „Фейсбук“ по повод решението на Кошлуков:
Станимир Лъчков:
Свалиха Сънчо. Явно отношението на Сънчо към избирането на Гешев не е положително.
Николай Христов:
Свалили Сънчо. Не бил плуралистичен. Казвал, че е време за сън. Не показвал другата гледна точка – че не е.
Лека нощ деца!
Мариан Маринов:
Махнаха и Сънчо. Явно са преценили, че вече сме достатъчно приспани.
Илия Вълков:
Сънчо е метафора. Метафората не е Сънчо. Дотолкова сме успани от колективната умора за промяна, че не успяваме да видим как статуквото не само се възпроизвежда, но става и по-яко.