Заявката на президента Румен Радев, че заедно с вицепрезидента Илияна Йотова ще се кандидатират за втори мандат, предизвика същата безсмислена врява в политическото пространство, както и обявяването на датата на изборите. Защо сега го обявява? Не е ли рано? Какво цели? Имаше претенции дори към деня – 1 февруари (ден за почит към жертвите на комунизма), че е избран неподходящо за тази заявка.
Всъщност Радев изненада и ГЕРБ, и БСП. И това най-простодушно изрази зам.-външният министър Георг Георгиев, който не очаквал Радев да се кандидатира за втори мандат, а да признае грешките си, че разединил нацията.
Председателката на парламента Цвета Караянчева, прочула се с нелицеприятния прякор, лепнат й лично от партийния й вожд, отиде още по-далече, опитвайки се да заплете елементарна интрига. Били тръгнали слухове, че БСП обмисля да издигне Йотова за президент и затова Радев направил изпреварващ ход, избързал. Това, откъдето и да го погледнеш, звучи несъстоятелно. Все пак Караянчева отбеляза, че сега ГЕРБ трябвало да издигнат силна кандидатура срещу Радев. Очевидно управляващите осъзнават, че тази ранна заявка има отношение и към парламентарните избори – тя ще сплоти червения електорат, както и редиците на самите социалисти.
По-интересна е реакцията на БСП. Откъм „Позитано“ 20 се чува оглушително мълчание. Румен Радев е харесван от левите хора и не само от тях и със сегашната си заявка той постави в шах ръководството на Столетницата. Защото при това положение Корнелия Нинова няма да може повече да шикалкави и да обяснява, че дали Радев ще бъде подкрепен за втори мандат ще се решава след парламентарния вот, че си имало процедура по устав и т. н. Поставена в такава ситуация БСП не може да си позволи да откаже подкрепа за Радев. Напротив, ако ръководството й разсъждава прагматично, би трябвало да го подкрепи възможно най-скоро. Така ще има голяма вероятност да разшири периферията си, привличайки и мнозина от онези, които все още се колебаят дали да гласуват за социалистическата партия, но харесват Радев. Ако левицата не направи тази крачка, има опасност да остане вечна опозиция.
Пределно ясно е, че без подкрепата на БСП шансовете на сегашния държавен глава силно намаляват. И с ранното оповестяване на кандидатурата си за втори мандат той подсказва на Нинова, че са зависими един от друг и трябва да си помогнат взаимно.
Изборът на Радев за президент е една от малкото червени точки, които имаше Нинова като председател на БСП. И тя много добре знае това. Би трябвало да знае също, че всяка друга номинация за вота наесен ще раздели и демотивира партийните структури, а без тяхната мобилизация и работа кандидатът за президент няма шанс.
Ранното оповестяване на кандидатурата на Радев има и друга цел, която самият той посочи – да даде възможност на партиите да се позиционират „спрямо огласените принципи и приоритети при заявяване на своите стратегически намерения, което ще помогне на българските избиратели да направят информиран избор между статуквото и алтернативата“. Не случайно той каза също, че социалистите, които са издигнали неговата и на Илияна Йотова кандидатури за първи мандат, имат привилегията първи да се позиционират.