Радев наложи вето и на Закона за съдебната власт

Президентът оспорва норма, която пробва за пореден път въвеждане на т.нар. кариерни бонуси

Президентът Румен Радев използва за пореден път през последната година правото си да връща закони, като този път наложи вето на промяна в закона за съдебната власт. Става дума за параграф, приет на 3 сптември т.г., който се отнася за т.нар. кариерни бонуси за членове на Висшия съдебен съвет.

„Следя с особено внимание и съм съпричастен както към продължаване на реформата на българската съдебна система за осигуряване на равен достъп до правосъдие на гражданите и юридическите лица, така и към изпълнението на Актуализираната стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019 – 2020 година. Споделям формулираната в мотивите към законопроекта цел за повишаване на гаранциите за справедлив процес в изпълнителните производства чрез изграждане на информационна система на съдебното изпълнение …. Възразявам обаче срещу системното предлагане от страна на най-висшия политически орган в страната – Народното събрание, на „кариерни бонуси“ за членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), който като конституционен орган е призван да гарантира независимостта на съдебната власт“, пише в мотивите си за връщане на закона Румен Радев.

По негови думи, с оспорвания от него текст „Народното събрание за втори път през тази година прави изменения и създава правна основа изборните членове на ВСС, след края на своя мандат или при предсрочното му прекратяване на определени основания да получават повишение, т.е. да бъдат назначени на длъжност в органите на съдебна власт, която е с една степен по-висока от тази, която са заемали преди избирането им за членове на ВСС.“

Според президента, „основната гаранция за независимостта на съда се изразява в това назначенията и повишенията на магистрати да се правят единствено въз основа на обективни критерии, каквито са квалификацията, уменията, почтеността, чувството за независимост“. Престоят на магистратите във ВСС не може да доведе до придобиването на качествата, които са необходими за заемане на по-висша длъжност в съдебната система, нито може да се приравни на постиженията, които се изискват за повишаване, смята Радев.

В мотивите си за връщане на закона, той посочва, че „когато законът създава предпоставки определени лица да бъдат назначени в по-високи по степен органи на съдебната власт въз основа на критерии, различни от обективните критерии, съществува риск от надделяване на съображения от политически характер, а оттам и риск за независимостта на магистратите“. За това и той смята, че приетата от мнозинството норма противоречи на принципа за разделение на властите и на принципа за независимост на съдебната власт.

Промяната на ЗСВ нарушава и друг важен конституционен принцип – равенство и недопускане на привилегии, основани на лично или обществено положение, смята още Радев. Възможността за повишаване на членовете на ВСС ще се прилага само спрямо тези от тях, които са магистрати и то само тези, които все още не са достигнали най-високите нива в съдебната система. Така законодателят третира неравно членовете на ВСС, които вече са достигнали най-високите нива в съдебната система, както и тези, които не са магистрати. В годините откакто ВСС е постоянно действащ орган виждаме, че Народното събрание избира все по-малко адвокати и учени за негови членове, от което качеството на работа и независимостта на съвета страдат, смята президентът.

Освен възраженията по съществото на приетите изменения, Радев за поред път твърди, че парламентът за пореден път е показал незачитане на конституционната уредба на законодателния процес. Внесеното след първо гласуване предложение е прието от Народното събрание само с едно гласуване, в противоречие с изискването от Конституцията законите да се обсъждат и приемат с две гласувания, посочва той и добавя:. „внасянето на такава съществена промяна без писмени мотиви, оценка на въздействието и обществено обсъждане е в остро несъответствие с принципите за необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност и стабилност, които ръководят законодателния процес в правовата държава“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *