Символична двуметрова “вълна” от пластмасови отпадъци „заля” тази сутрин входа на Министерството на околната среда и водите. Демонстрацията е организирана от „Грийнпийс” – България и Екологично сдружение „За Земята” с подкрепата на Wind2Win и Tierra Verde. Природозащитниците искат в България да бъде въведена депозитна система за всички бутилки, защото разделното събиране не дава желаните резултати.
Своеобразният протест срещу системното бездействие на институциите се случва скоро след като придошли реки на много места из страната изложиха на показ сериозния проблем с пластмасовите опаковки, които замърсяват всяко селско дере, крайпътна канавка, нестопанисвана земя, както и язовирите, обясниха организаторите. Те припомнят един от най-пресните случаи – „острова” от боклуци насред река Искър в близост до Своге. Трупаните незнайно колко дълго отпадъци по протежението на реката бяха отмити от придошлите води и намериха „бряг” на стената на язовир „Своге”. Това наложи спешна среща между институциите, последвана от извънредно отпускане на сумата от 220 000 лв за почистване. “Почистването на това плаващо сметище онагледява поговорката „след дъжд – качулка”, коментират от “Грийнпийс”. Подобни случки имаше в Бургаско и по река Струма, но почистването им не започна толкова бързо.
„Ситуацията е показателна за трайните недостатъци на действащата система за управление на отпадъците в България и в частност на разделното събиране на пластмасови отпадъци. Веднага след като снимките на острова от пластмаса на река Искър станаха популярни, много от възмутените казаха, че причината е единствено в хората, които хвърлят. Всъщност наблюдаваме как липсата или недостигът на контейнери за разделно събиране водят до ниски нива на рециклиране. А това е предпоставка за нерегламентирано изхвърляне или изгаряне на ценни рециклируеми суровини.”, казва Евгения Ташева от Екологично сдружения „За Земята”.
“Преобладаващата част от отпадъците в плаващото сметище по р. Искър са пластмасови бутилки във всякакви размери. И по р. Дунав 80% от отпадъците са пластмасови шишета. Ситуацията в други големи и малки реки и водоеми из цялата страна е сходна. А пластмасовите бутилки от полиетилен терефталат (PET) са един от най-търсените материали за рециклиране, затова крайно необходимата реформа на системата следва да започне именно от пластмасовите бутилки. Още повече, че новата европейска директива за ограничаване на еднократните пластмаси, която влиза в сила и у нас от юли 2021 г., задължава производителите да събират обратно 90% от бутилките, които пускат на пазара”, посочват еколозите. И дават “рецептата”, прилагана във все повече страни по света:
да се плаща депозит за всяка купена бутилка
Депозитът в случая представлява възстановяема парична сума в замяна на върната празна бутилка в магазин, както е при стъклените бутилки за бира. За да спре замърсяването на природната и градска среда с подобни отпадъци, депозитната система трябва да включва не само един вид стъклени бутилки, но всички размери и видове пластмасови, метални и стъклени опаковки за напитки.
“Настояваме Министерството на околната среда и водите да почерпи от опита на над 10 европейски страни и да въведе депозитна система за всички пластмасови бутилки. Това е желанието и на още над деветнадесет хиляди българи, които подкрепиха петицията „Повече море – по-малко пластмаса” на екологично сдружение „За Земята” и „Грийнпийс” – България. Депозитната система се препоръчва и от европейски политици на най-високо ниво като Франс Тимерманс, както и в обща позиция на двете най-големи асоциации на производителите на безалкохолни напитки в Европа”, казват природозащитниците.