Поредна издънка на „Продължаваме промяната” на Кирил Петков – Йордан Татарски от Кочериново, финансова клечка в силовата групировка ВИС-2, а после станал с герберско ходатайство шеф на кабинета на Росен Плевнелиев, сега се гласи за главен секретар на икономическото министерство на Корнелия Нинова.
Източници на „Уикенд” от „Позитано” 20 уточниха, че през годините висаджията неуморно се трансформира и ето – напоследък е с реноме на съветник на лидера в оставка на БСП и консултант по европейски проекти.
Последно за Татарски се чу, че е независим кандидат за кмет на родния му град Кочериново, но съгражданите му не го избраха и се наложи да се сниши в централата на БСП, при което бе поставен като парашутист в червената депутатска листа във.. Видин.
Преди това пък се подвизава като шеф на политическия кабинет на Росен Плевнелиев в ролята му на регионален министър. Нищо че преди да се инсталира в държавната администрация, Татарски е финансист в групировката ВИС-2 на разстреляните братя Васил и Георги Илиеви.
Като подчинен на Плевнелиев бившият висаджия скандализира с декларацията си пред тогавашната Сметна палата. В нея беше отбелязал, че е получил хонорар от 470 хил. лева като консултант на три фирми – „Делфин екосистем”, „МММ” и „Фирмар инженеринг”.
В същото време обаче се оказа, че такива компании не присъстват в Търговския регистър. Татарски обаче най-нагло обяви, че станала „техническа грешка”, когато попълвал декларацията си.
Юристи подчертават, че това не е грешка, а e „документ с невярно съдържание” и е недопустимо Татарски да не е наясно, че за такава „грешка” се ходи на съд и оттам – в затвора.
После пък излезе с версията, че не бил запомнил имената на фирмите, които му дали като хонорар половин милион лева.
Истинските им имена се оказват „Делфин проект екотехника” и „Филмар Инженеринг”. Заедно с „МММ” са в консорциум, който спечелва проект за водния цикъл на Симитли за 48 млн. лв.
Татарски е нает за технически консултант и затова му дават огромните пари. Ами като още преди години е бил с толкова къса памет, как сега ще управлява като главен секретар икономическото министерство и не е ли по-добре да продължи да си разнася полека-лека папките на „Позитано”, като си пие редовно и „гинко билоба”, анализират негови другари от Столетницата.
Историята мълчи как точно Йордан Татарски е спечелил доверието на Росен Плевнелиев и се е намърдал в неговата канцелария, като преди това е бил кадър на ВИС-2. Но да приеме, че тогава още не беше модерно да се говори за промяна и „Мутри вън!”.
Разбира се, господинът с мустаците ала Бай Ганьо не е бил бияч, а икономически авторитет в групировката на борците. Във фирма „Тива“ е съдружник с тримата шефове на ВИС във Враца – Иван Петков – Гуньо, Валентин Алексиев – Лисицата и Валери Тодоров – Дебелия.
В онези години разстрелът на Лисицата втрещи народът, нищо че хората вече бяха претръпнали и видели какво ли не. Лисицата беше разстрелян посред бял ден в София с автомат „Калашников” в двора на столичното училище „Марин Дринов”. Докато убиецът (и досега не е разкрит) гърми с автомата, в двора играят деца.
Другите двама съдружници на Татарски с прякори Гуньо и Дебелия след години се оказаха в списъка на незаконно забогателите. На Дебелия бяха запорирани имоти за над 1,8 млн. лв., а на Гуньо – за над 1 млн. лв.
Ангажиментите на Йордан Татарски с ВИС обаче не свършват до тези бизнес контакти с врачанските трафиканти. Той е шеф и на скандалната компания „Планета Инс”. Да обясним, тя беше изградена върху руините на ВИС-2, по времето, когато държавата започна да реже опашките на подземните застрахователи.
ВИС не получи лиценз и затова беше „преструктурирана” в „Планета Инс”, която трябваше да е официалното лице на застрахователите с анцузи и бухалки. Татарски е не просто член на съвета на директорите, а изпълнителен директор на „Планета Инс” – възможно най-високата позиция в компанията. Под мъдрото му ръководство тя просъществува една година и Дирекцията за застрахователен надзор отне лиценза й.
Тази интересна професионална биография обаче не е пречка Росен Плевнелиев да назначи Татарски за шеф на политическия си кабинет. Този пост предполага изключителна близост и доверие от страна на министъра.
Шефът на кабинета е негово възможно най-доверено лице, през което минават всички срещи и контакти на министъра, въобще огромна информация.
Татарски като чиновник при Плевнелиев обаче обеща на Габрово тунелът под връх Шипка да бъде включен в списъка с приоритетните проекти! Което разбира се, така и не се случи.
Татарски се разделя с министерството, веднага след като става ясно, че ГЕРБ ще издигне кандидатурата на Плевнелиев за президент. Иначе висаджийската връзка щеше да лъсне неудобно.
В официалните си биографии Татарски също прескача годините си като елитен ръководител във ВИС-2. Скромно отбелязва само, че е бил член на Управителния съвет на пенсионен фонд „Литекс Инвест ТВ”, собственост на „Литекс комерс” на олигарха Гриша Ганчев.
Сега, след като Йордан Татарски се стяга да влезе и в кабинета на главния секретар на икономическото министерство, е редно да попитаме – това ли е промяната? „Мутри вън!” – може, ама друг път.