МОН ще затваря училища, ако не се спазват мерките

Училища могат да бъдат затваряне, ако вътре не се спазват стриктно противопедимичните мерки. Това предупреди просветният министър проф. Николай Денков на пресконференция, свързана с приоритетите на МОН през мандата на второто служебно правителство.

Образованието в условията на пандемия е първата задача на министерство. Към момента едва 0,71%, от учителите са карантинирани, а учениците са 0,44%. 32% пък са ваксинираните учители, а малко над 2% са ваксинираните ученици, показва статистиката на МОН.

Плавното нарастване на новите случаи на коронавирус в страната все още не е тревожно, заяви образователният министър. Той допълни, че се следи епидемичният ефект след започването на учебната година.

Знаете, че ситуацията е тревожна в страната. Има възможност за пренасяне на случаи от извън училищата към училищата чрез учителите, чрез децата. Ние следим всеки ден какво се случва. В момента имаме плавно нарастване на случаите, което все още не е тревожно, каза проф. Денков.

Приоритет остава осигуряването на достатъчен бюджет за образование за следващата година, каза министъра, който смени двама от заместниците си – отговарящите за научната дейност и европейските програми.

Три основни приоритета обяви екипа на министерството за новия мандат.

Успешното начало на учебната година с присъствено обучение трябва да бъде продължено, като се вземат всички мерки за минимизиране на риска от епидемична вълна и с грижа за здравето на учениците и учителите.  Този първи приоритет на МОН в новия мандат ще бъде основна отговорност на заместник-министър Мария Гайдарова, която остава на позицията си от предишните четири месеца.

През изминалия период МОН изготви подробен анализ на ефекта от обучението от разстояние в електронна среда и подготви всичко необходимо, за да осигури максимално продължителни присъствени и безопасни за здравето занятия. Насоките за работа на образователната система в епидемична обстановка са ясно разписани и вече се спазват, каза Денков, цитиран от БГНЕС.

Той обясни също, че информационните системи на МОН и Министерството на здравеопазването са свързани и това осигурява всекидневен достъп до актуални анонимни данни за броя карантинирани учители и ученици. Това пък позволява да се взимат гъвкави решения за присъствено или онлайн обучение на ниво училище и детска градина. Статистическата информация за броя ваксинирани и преболедували преподаватели и ученици пък дава възможност за по-дългосрочна оценка на риска от разпространение на заразата в образователните институции, коментира проф. Денков.

Той припомни и сериозната подготовка за активирането на междуинституционалния Механизъм за взаимодействие по обхват, включване и предотвратяване на отпадането от образователната система, който тази година започна да действа още от 16 септември.

В следващите няколко месеца трябва да започне подготовка за изпълнението на новите европейски програми и проекти за образование и наука. Само в Националния план за възстановяване и устойчивост и в програма „Образование“ са предвидени общо повече от 3,3 млрд. лв. за двете сфери. За да бъдат използвани тези пари ефективно, има много предварителна работа – разработване на насоки за кандидатстване, документи, оценителни процедури и т.н.

Необходима е също разяснителна кампания сред потенциалните бенефициенти – средните и висшите училища, научните организации. „Това ще изисква месеци работа. Ние ще я започнем, а следващото редовно правителство ще я завърши най-вероятно през пролетта на следващата година“, каза министърът.

Дейностите по този изключително важен приоритет на МОН ще се управляват от нов заместник-министър. Това е Ваня Стойнева – експерт по европейски фондове и програми с три мандата като служебен заместник-министър по тези въпроси зад гърба си. В изпълнението на този приоритет ще участват активно също досегашният заместник-министър за висше образование проф. Генка Петрова и новият заместник-министър за наука чл.-кор. проф. Константин Хаджииванов, който идва от БАН. Служебният екип в МОН ще започне също подготовка на бюджета за образование и наука за 2022 г. и на актуализираната бюджетна рамка в тези сфери за следващите три години.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *