Служебният министър на икономиката Никола Стоянов обяви в края на миналата седмица, че България е пред подписването на проект за най-голямата еднократна чуждестранна инвестиция у нас, възлизаща на поне 1 милиард евро. Според откъслечно появили се публикации в българските медии става дума за изграждането на огромна соларна централа в Северозападна България.
Фотоволтаичният парк щял да се разпростре върху площ между 4 и 5 хиляди декара земя. Тук ще пренебрегнем научнофантастичната информация, че става дума за плаващ соларен парк върху водата на язовир „Огоста“. Още повече че стената на въпросния язовир е в изключително тежко състояние, а Държавната консолидационна компания (ДКК), която прибра едни 500 милиона, за да ремонтира българските язовири, още не е свършила тази работа.
Не че соларните паркове създават работни места и решават сериозни енергийни проблеми, но дотук всичко изглежда сравнително добре, още повече че германските инвеститори са едни от най-надеждните. Но така ли е в нашия случай? Оказва се, че зад проекта стои фирмата за… дограма „Кьомерлинг“. Този факт предизвиква лека насмешка на недоверие, защото дограмата и соларните панели имат толкова общо, колкото производството на консерви и използването на ядрени отпадъци при производството на батерии. Но добре че не става дума все пак за производител на бисквити, вафли, локум и други детски лакомства.
Проверка на „Филтър“ показва, че фирмата за дограма „Кьомерлинг“ е собственост на Profine Group („Профайн груп“). Последните балансови отчети показват, че компанията има годишни приходи от 900 милиона евро и e на ръба на счетоводната загуба. Как и откъде тогава ще инвестира над 1 милиард в България е първият логичен въпрос, който си задават икономисти. И продължават да се питат има ли обоснован финансов план това мащабно бизнес начинание и този план ясен ли е на министър Никола Стоянов.
Съвсем основателни са опасенията, че става дума за чисто финансова схема, която е нещо като продължение на схемата от меморандума, сключен от Кирил Петков с офшорката „Джемкорп“.
Междувременно би било добре Никола Стоянов публично да обясни имал ли е официална среща с президента на „Профайн груп“ д-р Петер Мрозик, с представителя на същата компания у нас Крум Василев, с д-р Митко Василев, президент на Германо-българската търговска камара и с шефа на Държавната консолидационна компания Венцислав Димитров. Договарян ли е на тази среща проект за меморандум, без да е спазен законът и без да е внесено инвестиционно намерение от страна на германците?
Всъщност какво на практика се очертава да ни се стовари на главите? Някои ще вземат субсидии от Плана за възстановяване и устойчивост за Зелената сделка, която председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен прокара. Една немска компания и българските й партньори са си направили финансова схема за над 1 милиард евро и ще избягат от тежкото данъчно облагане в Германия. Заложените като мощност 1000 мегавата няма как да бъдат усвоени, ако българската държава не изгради подстанции или кръг от подстанции. Това означава, че нашата държава ще трябва да ги построим, приходите са за Германия, а разходите са за България. И не на последно място – токът от ВЕИ-та е най-скъпият от микса и държавата ни ще трябва да го изкупува. Като преди това ще трябва да осигури площите, да изгради инфраструктурата, да издаде разрешенията.
И не на последно място, когато става дума за ВЕИ, съвсем логично изскачат на преден план интересите на олигарха Иво Прокопиев, който е сложил ръка върху целия сектор у нас. Любопитно е каква е връзката между министър Никола Стоянов с разградския мултимилионер. По тази тема и по темите как се появиха ВЕИ-тата и соларните паркове в Плана за възстановяване за сметка на българските въглищни ТЕЦ-ове очаквайте следващите разследвания на „Филтър“ и на сайта filtrtnews.bg. Както и разследване по темата какво стана с обещаната от Никола Стоянов пълна финансова ревизия на Кирил Петков. И не на последно място – ще се опитат ли да ни пробутат аналогичен проект с известната енергийна фирма „Адидас“. Не, няма грешка – „Адидас“. Важно е да се усвояват едни субсидии, предназначени за България и за българския бизнес.