За присъди обаче все още не сме чули
Светая светих на българското контраразузнаване се оказа гнездо на руски шпиони – това е същността на скандала от края на март в Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Както е известно на 31 март Специализираната прокуратура (СП) обяви, че разследва за шпионство в полза на Русия двама души от ДАНС и един чиновник от неназовано министерство.
Според говорителят на СП Христо Кръстев уличените предавали информация на руската страна дистанционно „чрез технически средства“, без преки срещи. Агентите били на средно ръководно ниво в ДАНС и били изловени от колегите си. Шефката на СП Валентина Маджарова пък бе категорична, че тя и подопечните й няма да уточняват колко и кои са задържаните.
Това, което стана ясно е, че с действията си „закованите“ агенти са саботирали отношенията между България и Северна Македония. Потвърди го премиерът Кирил Петков, който коментира, че
ДАНС работи усилено по „голяма руска агентурна диаспора“
в България. Тя действала специално срещу разбирателството между София и Скопие, като руският интерес бил фокусиран върху предотвратяването на европейско бъдеще за Западните Балкани.
Ако допуснем, че т. нар. руски шпиони в ДАНС са част от голяма руска агентурна диаспора, най-вероятно обект на интереса им е била историческата комисия, която досега бе основен източник на скандали и напрежение между двете държави. Знаем и кои са темите, по които се водеха и продължават да се водят ожесточени спорове – националната принадлежност на Гоце Делчев и Яне Сандански, Самуиловата България и въобще – общата ни история…
Досега обаче информация за някакви оперативни действия на ДАНС срещу който и да е член на историческата комисия няма. Не се чува да има и задържани експерти. А те вече са достатъчно много, след като в края на януари т.г. премиерът Кирил Петков оповести създаването на четири междуведомствени работни групи за сътрудничество с Република Северна Македония.
Първата група е в сферата на икономиката, търговията и иновациите, а съпредседатели са вицепремиерите Корнелия Нинова, Асен Василев и министърът на иновациите и растежа Десислава Бонева.
Съпредседатели на втората група – инфраструктура, транспорт и свързаност – са вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов, министърът на транспорта и съобщенията Николай Събев и министърът на енергетиката Александър Николов.
Третата междуведомствена работна група е в областите зелен преход, дигитална трансформация и върховенство на закона и ще се ръководи от съответните вицепремиери и министри.
Четвъртата работна група ще „оперира“ в областите култура, наука и образование, младеж.
Според заповедта на премиера, съпредседателите на всяка една от работните групи водят заседанията на съответната работна група на ротационен принцип, в съответствие с темите от дневния ред. И, ако действително съществува руска шпионска диаспора в ДАНС,
заседанията на групите със сигурност са били оперативно интересни…
Дали това е така, няма как да разберем. От всички висши български управленци, имащи отношение към работата на междуведомствените групи, в момента на топа на устата е външния министърТеодора Генчовска. Може да се каже, че вероятността тя да бъде свалена от поста е висока, най-вече заради общественото мнение. Тя, например, е подозирана в сервилност към върховете на ЕС, които натискат България час по-скоро да отпуши процедурата за приемане на Северна Македония в общността. Смяната на български външен министър в такъв момент обаче със сигурност може да се коментира и като успех на онази диаспора, за която говори премиера.
Осветяването на руски шпиони и съдебното им наказание у нас обаче са две различни неща. Случвало се е спорадично да избухват такива скандали, гръмко огласявани от службите и прокуратурата. Впоследствие обаче шумотевицата около тях стихва, героите се заседяват из съдебните коридори, докато един ден окончателно и тихомълком ги напуснат без присъда поради липса на доказателства.
В подкрепа на това твърдение ще припомним
катастрофичното шпионско фиаско от преди 20 години.
На 6 март 2001 г. служителите в МО Яни Янев и Лиляна Гешева бяха арестувани и обвинени, че са предавали секретни военни документи на руснаците. В първото съобщение за задържането на шпионите се твърдеше, че Янев е хванат докато е прехвърлял пакет през оградата на руското посолство. По-късно бе оповестено, че той не е прехвърлял пакет, а е мушкал секретните документи през пръчките на оградата. При третото уточнение се оказа, че е белезниците са щракнали около китките му, докато е бил до входа на посолството с черна чанта в ръка…
Развоят на съдебното дирене срещу двамата следваше същата синусоида. В обвинителния акт по делото се казва, че в чантата на Яни Янев са открити копия от бюлетин „Военнополитически събития“ от 22 ноември 2000 г., Разузнавателна сводка по описа на Дирекция Военна информация, както и други материали.
На 15 май 2002 г., когато същинският процес срещу Янев и Гешева най-сетне започна, стана ясно, че прокурорът не може да докаже вината на двамата подсъдими. Докато адвокатите на Янев и Гешева извадиха пред съда около 300 страници „секретни материали“, идентични с документите на Янев и Гешева, но… свалени от интернет и доставени от други открити източници.
Следва връщане на делото, после писане и внасяне на нов обвинителен акт, смяна на обвинителната теза, пак връщане – заради несъстоятелност на доказателствата, накрая… прекратяване на наказателното преследване заради изтичане на давностни срокове, последвано от светкавично повдигане на нови обвинения по друг по-тежък текст от НК…
И така до 2009 г., когато „шпиoнитe“ Яни Янeв и Лилянa Гeшeвa окончателно и завинаги са oпpaвдaни oт Bъpxoвния ĸacaциoнeн cъд. А след това и до март 2013 г., когато двамата
осъдиха прокуратурата пo Зaĸoнa зa oтгoвopнocттa нa дъpжaвaтa…
През септември 2020 г. гръмна друг шумен шпионски скандал, този път с участие на двама руски служители към Търговското представителство на Руското посолство. Те бяха обвинени, че са търсили информация за плановете за модернизация на българската армия и поддръжката на техническата годност на военната техника, и набързо бяха изгонени от страната.
През 2019 г. пък прокуратурата разгърна мащабна операция срещу Движение „Русофили“ и неговия председател и бизнесмен Николай Малинов, който получи обвинение за това, че срещу заплащане се е поставил в услуга на две руски организации – общество „Двуглав орел“ и Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ).
Обвинителният акт срещу Малинов бе внесен в Специализирания наказателен съд през юни миналата година. Той трябва да бъде съден за „извършено престъпление против Републиката“, но след като спецправосъдието е пред закриване…
Ако все пак се стигне до там, случаят ще бъде разпределен на Софийски градски съд и чак тогава ще започне да се изяснява кой е шпионин, кой сват и кой на булката брат.
Румен Савов, Параграф 22