Интересна защитна теза изнамериха от ГЕРБ по повод внесения от БСП вот на недоверие за провал в политиката на околната среда и водите. Тя звучи по следния начин: Да, извършихме чудовищни престъпления – вода няма, въздухът е отровен, язовирите са пред срутване, но какво ще правите без нас, ако бъде свалено правителството? Това е все едно обирджия да иска помилване, понеже без неговото съдействие не може да бъде открито награбеното. Абсурд, изречен сериозно.
Тезата бе формулирана от ваятеля на монументални пластики Вежди Рашидов: “Вода няма, хората са в криза, а те искат да се забавляват да свалят правителството”, рече той по една телевизия, подканяйки народа едва ли не на бунт в защита на управляващите го престъпници. „Те“, разбира се, са лошите – тия, които искат главата на Борисов в такива трудни времена. С една дума – комунистите. Дежурните виновници за всички беди в държавата. Воглаве с Тодор Живков. Настроил, видиш ли, язовири, а не помислил как ще се стопанисват след него.
Ограбените са призовани да съчувстват на грабителя си. Да жалят за престъпника. Да го аплодират. Като в оня прастар виц, дето Ленин се бръснел край реката, когато към него се доближили дечица, той мило ги погледнал и прибрал бръснача в калъфа, а можел да ги заколи! С тази разлика, че на нас вече ни посегнаха, но сега ни внушават, че и за това трябва да сме благодарни.
„Вотът на недоверие е абсолютно безотговорно поведение“, прогласи завчера и Тома Биков от ГЕРБ. Какво от туй, че процедурата за снемане на доверието от правителството е разписана в конституцията и е напълно законно средство за озаптяване на една напълно разпасала се власт. Но какво тук значи някаква си конституция, когато решенията ги взима Борисов? И когато Биков е негов пророк.
“Вотът на недоверие няма да мине. Не е в полза на никого да има политическа нестабилност. Правителството доказа, че работи за преодоляване на кризата“, изохка и председателката на комисията по околната среда и бивша ресорна министърка на ГЕРБ Ивелина Василева. Това нейното „не е в полза на никого“, да се разбира така: „никой няма полза от това престъпниците да бъдат наказани“.
Разбирате ли за какви висоти на абсурда става въпрос?
В общия хор запригласяха и придворните медии, сиреч всички български медии, които заобясняваха как вотът на недоверие е най-силното оръжие на опозицията да бъде забелязана, а не че толкова иска да свали кабинета. Един вид: не й се връзвайте на Нинова, тя само така си говори. Пък и кой е тоя луд, дето ще иска да управлява след погрома „Борисов“? Я по-добре да си оставим престъпниците да си престъпничат.
И така, сред шеги и закачки, на народа му се втълпява, че по-добре от това „най-зле“ не може да стане. Че още не се е родил оня, дето ще отлепи държавата от дъното, до което я срина Борисов, така че я по-добре да си кютаме. Докато не се роди Алтернативата. А в медийните представи Алтернативата може да се роди само от ГЕРБ. Други няма.
В този абсурд живеем отдавна, вече има-няма 10 години, но сега ни карат и да го заобичаме. Че и песни за него да пеем. „На кого ни, Бойко, оставяш, ела си, чедо, да ни доощавиш…“
Атанас Добрев, Гласове