В Левски колкото и да е безинтересно, винаги е интересно. Напрежението можеш да го режеш с трион, а спокойствието като че ли е забранена тема на „Герена“. Може би всичко това нямаше да е така, или по-точно не в такава степен, ако имаше прозрачност, с каквато се ангажира мажоритарният собственик в деня след като придоби акциите от Васил Божков.
Именно Наско Сираков даде старт на предположенията, че в Левски има два лагера и те са на най-високо ниво. Директор, който намери място в коледното обръщение с благодарностите на собственика, си тръгна две седмици по-късно, а тази оставка отново отвори чекмеджето с въпросите. И един от тях неминуемо е: Задават ли се още оставки в Левски?
Не просто интересно, а многозначително е, че Сираков не намери за необходимо да благодари предпразнично персонално на изпълнителния директор Иво Ивков, а обърна внимание на маркетинг директора Пламен Петров. Всеки запалянко би си казал – тук има нещо.
В края на миналата година се разбра, и то от самите участници в пиесата, че на стадиона едва ли не всеки ден има някакви разправии между двата лагера, а треньорът Станимир Стоилов призна, че от 3-4 месеца не ходи щастлив на работа. Като вметна, че онова привикване на килимчето никак не е било по вкуса му и инициатор не е бил Сираков, а всички останали, които някак се вписват в органа „ръководство“.
Двата лагера – собственик и спонсор, от една страна, и директор, треньор плюс организирани привърженици, от друга, изглежда си разменят някакви скрити прехвърляния на топката. Това се потвърди и тези дни, когато отново липсата на прозрачност излезе на преден план.
Стана ясно, че генералният спонсор е дал авансово над 300 хиляди лева предколедно. Но интересното е защо от Левски се сетиха да благодарят ден-два след като писмено благодариха на Сдружение „Левски на левскарите“ за спешните 80 хиляди лева помощ. Вероятно Сираков е бил посъветван да върне лентата и да благодари със стара дата.
Тук е редно да се направи разграничение, защото „Палмсбет“ посредством свое дружество има договор за управление на клуба за 5 години и авансовият превод е част от това управление. Тоест, ако клубът примерно отиде към процедура по обявяване в несъстоятелност, това ще се пише на сметката и на субекта, който се е ангажирал с управлението. А инжекцията се прави, за да се държи жив клубът. Ако е мъртъв, просто няма да има какво да се управлява. На изгорял влак машинист не му трябва.
Разбира се, нито собственикът намери за необходимо да внесе повече прозрачност в тези финансови действия, нито изпълнителният директор каза нещо повече от това, което може да поясни като минимум информация. Но отново се създаде впечатление за нестиковани отношения по високите етажи в клуба.
И следва нов съспенс. Генералният спонсор уведомява с писмо за намерения да помогне за завършване трансфера на Роналдо. Тънкият момент тук обаче е – дали тази помощ е в рамките на договора за управление, или отново става въпрос за заемни средства. Защото при първия транш от 90 хиляди евро се извъртяха едни благодарности от треньора и потупвания по рамото от Иво Ивков, а след това се оказа, че тази сума следва да бъде изискуема от дружеството на спонсора.
И се наложи да се осветляват суми от порядъка на над половин милион лева, които клубът дължи на компания на генералния спонсор, която се явява и управляващ орган. Малко е объркано и със сигурност продължава да бъде объркващо. И в тази връзка – не е толкова ясно какви точно са правомощията на изпълнителния директор, който тези дни е хвърлен на пангара като виновен за турнето в Дубай и за руските контроли на зимния лагер на сините.
Иво Ивков може би е бил другата страна на монетата при оставката на маркетинг директора (или – или), но пък отстрани изглежда, че тихият фронт, за който Станимир Стоилов не един и два пъти подхвърляше, създава предпоставки за още една оставка. Която така или иначе ще бъде хвърлена, когато Левски бъде изстрелян в другата орбита. А там вече въпросът кой кого ще управлява и на кого ще има да връща ще се реши много бързо.
Желю Станков, „Тема:Спорт“