Докъде стигнахме! Работещи със средна заплата пред прага на бедността

Семейства на работещи българи, които получават средна заплата, се оказват пред прага на бедността.

Правителството реши, че всеки български гражданин, който разполага с по-малко от 504 лева на месец през 2023 г., живее в мизерия. Увеличението на линията на бедност е с 22% в сравнение с 2022 г., или с 91 лв., като е най-голямото за последните 10 г.

Сметките показват, че много семейства, в което и двамата родители имат добри професии и работят, едва ще свързват двата края. И то според данните на официалната статистика.

Например в Кюстендил, където НСИ определи 1126 лева средна работна заплата към края на юни, четиричленно семейство с две деца и двама работещи разполага с общ доход от 2252 лева. Така на човек от домакинството се падат по 563 лева. Сумата е много близка до линията на бедността. Подобна е ситуацията в Благоевград, където взимат средно по 1139 лева, в Хасково /1163 лв./ и във Видин /1180 лева/.

Синдикатите поискаха да се включат основните храни

В същото време от КНСБ изчислиха, че линията на бедността трябва да бъде не 504 лв., а 541 лева през 2023 година. От синдиката отбелязват, че предложението на властите се базира на вече остарели данни за средния разполагаем доход от 2020 година и анализи от 2021 година. И затова направените изчисления не са адекватни.

За да бъде отразено потреблението на домакинствата с ниски доходи при изчислението на линията на бедността, трябва да бъде включена и информация за инфлацията от малката потребителска кошница, която бе отменена като методика през миналата година.

В тази кошница влизат основните храни, които няма как да не се купуват и чиито цени хвръкнаха най-много. Според КНСБ с включването им ще бъде отразено потреблението на домакинствата с ниски доходи. Така, според синдиката, линията на бедност трябва да се увеличи с почти 31% спрямо 2022 година.

От КНСБ препоръчват и прецизиране на методиката при определянето на линията на бедността в страната. Трябва да бъдат дефинирани минималните потребности, които да гарантират социалния минимум на лице от домакинство.

Синдикатът припомня още, че през последните две години е бил направен компромис при определянето на линията на бедност в страната и са утвърдени размери с изоставане. Например през 2021 година тя е в размер на 369 лева вместо 431 лева, а през 2022 година – 413 лева вместо 460 лева.

Вдигането на прага на бедността ще повиши доходите на 670 хил. хора с увреждания и на още 96 200 бедни българи, които са на помощи.

В момента 1,532 млн. души живеят с доходи под линията на бедност.

1,4 млн. пенсионери ще пият по една студена вода

И ако към прага на мизерията се приближават дори работещите с деца, които взимат средна заплата, то под линията остават още близо милион възрастни хора с минимална пенсия. От 1 юли тя стана 467 лева. Предстоящото актуализиране на пенсиите от 1 октомври не се отнася за минималните, каза експертът Иван Нейков, който е председател на Балканския институт по труда и социалната политика и бивш социален министър.

„Целта на корекцията от 1 октомври е да се реши как да бъде преодоляно изоставането на старите пенсии. Хора, които са вършили една и съща работа, но са се пенсионирали по различно време, получават различни пенсии, и то със стотици левове. Тази разлика идва от бързото нарастване на доходите и заради многото политически корекции на пенсиите през годините“, обясни Нейков пред БНР. 45% от възрастните хора у нас получават минимална пенсия. „Проблемът е, че ако се изчисли пенсията им спрямо техния принос, то тя ще бъде много по-ниска от минималната, която вземат в момента. Тъй като минималният размер беше увеличаван политически“, обясни Нейков.

С изменението на Кодекса за социално осигуряване ще бъдат преизчислени пенсиите, отпуснати до 1 януари 2022 година.

„Няма да бъдат коригирани пенсиите, които не са от трудова дейност. Сред тези 1/3 от пенсионерите, които ще се повишат, ще има такива, които ще са с по 300 лева увеличение, но ще има такива и без 1 стотинка отгоре. Всичко ще бъде направено по служебен път“, каза Нейков. Промяната засяга 715 000 пенсионери.

„Първо ще се изчисли базовата пенсия на човека и ще се определи неин размер, ориентиран към 2008 година, тоест хората, които са пенсионирани преди 2008 година, ще имат ново преизчисляване на пенсията. След това – за всяка една година след 2008-а базовият размер ще бъде коригиран в зависимост от размера на инфлацията през текущата година или в зависимост от размера на нарастване на средния осигурителен доход. Ще бъде вземан предвид по-изгодният коефициент за човека. Така до 2022 година – с натрупване, ще бъде определен новият размер. Хората, които са се пенсионирали след 2008 година, ще получат осъвременяване от годината, в която са се пенсионирали“, обясни експертът.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *