Правителството ще изплаща държавни парични награди на 65 творци в следващите три години. Става дума за месечни суми от 350 или 500 лв. на наши певци, композитори и поети, които ще се дават по закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нация. По този закон обикновено се отпускат персонални пожизнени пенсии на големите ни творци, но в него има предвидено и отпускането на парична награда за период до 3 г., като тази възможност досега се е прилагала рядко. Решението е взето на 3 февруари, но за него се разбра едва след като се появи в деловодството на Народното събрание и в правната система на Министерския съвет, като първи го съобщиха Новините.бг.
Сумата е скромна – 1 045 800 лв. за целия период на отпускане. Всички в списъка са певци, композитори, музиканти или свързани по друг начин с естрадата – Васил Найденов, Богдана Карадочева, Стефка Берова, Ваня Костова, Веселин Маринов, Диана Дафова, Кирил Маричков, Етиен Леви, Петя Буюклиева и т.н. Парични награди има и за поетите, награждавани на конкурси за българска песен Александър Петров, Найден Вълчев, Недялко Йорданов, съпругата на организатора на „Златния Орфей“ Генко Генов – Дариана Генова, журналистът Иван Тенев.
Прави впечатление, че решението не бе оповестено официално по обичайните канали. Няма го нито в дневния ред на въпросното заседание, нито в справката с взетите решения. На 3 февруари премиерът Бойко Борисов два пъти се е включвал с видео от заседанието във „Фейсбук“, за да се похвали, че отпуска пари за училища, общини и пр. Нито дума обаче няма за жеста към творците, което е нехарактерно за премиерския стил – получателите на пари от правителството често присъстват на заседанията и чинно се отснемат с благодарности.
Няма яснота и как са определени сумите. 42-ма творци ще получават по 500 лв. месечно, а 23-ма – по 350 лв. месечно. Обикновено в такива случаи правителството отпуска максималната сума, която и тази година е 700 лв., и то под формата на пожизнена пенсия. Такова решение например е взето на предходното правителствено заседание – на 27 януари. Тогава пожизнени „парични награди“, както навремето кръсти тези плащания авторът на закона Вежди Рашидов, получиха Антон Дончев, проф. Атанас Куртев, журналистът и преподавател по история на джаза Владимир Гаджев, Георги Чапкънов, Ицхак Финци, Кольо Колев, Ласка Минчева и Цветана Манева. Дни преди да бъде включен в решението на МС, Чапкънов се оплака, че пенсията му е мизерна, а Вежди Рашидов от миналата есен обяснява, че го е предложил за заслугата.
Кухнята на подобни решения е потайна – малко се знае по какви критерии и кой предлага творци за награда. Въпросът се възприема болезнено в гилдията, като темата отново излезе на дневен ред след кончината на Филип Трифонов, който преди няколко години сам поиска пожизнена пенсия от министерството на културата, но му бе отказано. По този повод преди 2-3 седмици Вежди Рашидов нападна министъра на културата, че не предлага достатъчно творци за тези награди.
Всеки министър може да предлага на Министерския съвет номинации за награждаване, като това е право и на общини, научни организации, висши училища, фондации и инициативни комитети на граждани. Обикновено обаче предложенията идват от министъра на културата или министъра на спорта. Окончателното решение се взема от Народното събрание.
В министерството на културата има специална комисия от творци, която предлага хора за парична награда. Удивително, но съставът й е тайна – според публикация от миналия месец на „България днес“ МК отказва да разкрие членовете на комисията. В статията, от министерството са цитирани да посочват две различни причини за това – от една страна съставът на комисията можел да се разкрива единствено със съгласието на членовете й, а от друга те трябвало да останат анонимни, за да не бъдат подложени на натиск.