Във важното „Споразумение за партньорство“, което ще представи в Брюксел, кабинетът представя България като бедна, изоставаща и закъсала страна
За да получи исканите 9,7 млрд. евро от еврофондовете за прериода 2021-2027 г. България трябва да обоснове причините пред Брюксел в т.нар. „Споразумение за партньорство“. Документът, изготвен за 10 месеца от „работна група“ и публикуван за обществено обсъждане, обаче рязко противоречи на обичайните хвалби на Бойко Борисов за проспериращата под управлението му държава. България е представена като изоставаща, бедна и закъсала в редица направления, включително и в любимото му пътно строителство.
„Незадоволителни резултати от функционирането на научната система“, „ниска продуктивност“, „липса на връзка с бизнеса“ са само част от констатациите в частта за иновации и наука. Изтъква се, че България е на последното 27 място в ЕС по дял на публичните разходи за научна и развойна дейност. Правителството отчита ниска привлекателност на научната система, забавена модернизация на висшето образование, нисък потенциал за задържане и привличане на таланти, липса на стратегически фокус в развойната дейност, преобладаващ износ на ниско и средно технологични продукти и др.
Икономиката е представена като най-енергоемката и най-ресурсоемката в ЕС. Отчита се още „силна амортизираност на водопроводната мрежа“, „ниска степен на съответствие с изискванията на директивата за пречистване на градските отпадъчни води“, „необходимост от намаляване на дела на депонираните отпадъци“. Въпреки хвалбите на Борисов за построени автомагистрали, документът отчита „същественото изоставане по отношение на покритието със скоростни пътища спрямо ЕС“. Около 1/3 от републиканската пътна мрежа е с лошо качество на настилката.
Още по-тревожни са констатациите за резултатите от социалните политики, които да убедят ЕС, че трябва да отпусне пари по три оперативни програми – за човешки ресурси, за образование и за храни. България е една от държавите в ЕС с най-ниска раждаемост, висок дял на смъртност от болести на органи на кръвообращението и намаляване на населението в трудоспособна възраст.
Публичните разходи за образование като процент от БВП са 3,6% за 2018 г. при средно 4,6% за ЕС. Включените деца в образование и грижи в ранна възраст са 83,9% за 2018 г. при 95,4% средно за ЕС. 47% от 15-годишните младежи у нас са функционално неграмотни, 46,5% са с постижения под критичния праг в областта на науката, а 44,4% са с недостатъчно ниво на умения по математика, като изоставането спрямо ЕС е повече от двойно във всички области на изследването PISA 2018. България е една от държавите членки с най-висок дял на младите хора между 15 и 24-годишна възраст, които не са нито в образование, нито в обучение, нито в заетост.
Относителният дял на бедните е 22% за 2018 г. при 17,1% средно за ЕС, като бедността е особено голяма сред най-уязвимите групи. България отчита и най-висок относителен дял на населението, живеещо в тежки материални лишения, три пъти по-висок от средния за ЕС. Тук е най-високото неравенство в разпределението на доходите в ЕС – 7,7 пъти разлика между най-бедните и най-богатите 20% от домакинствата.
Страната е на предпоследно място в ЕС по правителствени разходи за социална защита – 12,4% от БВП средно за последните 10 години при средно ниво за общността 18,9% от БВП. Правителството най-сетне отчита и „продължаващо задълбочаване на регионалните различия“.