ГЕРБ ще получи най-много гласове (28,1%) на предстоящите парламентарни избори на 4 април, според проучване на „Алфа Рисърч“ за bTV. Втората политическа сила – БСП, остава с над 8% назад – 19,8%.
Изследването на „Алфа Рисърч“ е проведено по поръчка на bTV в периода 27 – 30 март сред 1007 пълнолетни граждани от цялата страна. Информацията е събирана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица. Проучването е направено със собствени средства.
Почти равна е подкрепата за партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ (12,7%) и за ДПС (12,5%). Според Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“ обаче Движението за права и свободи може да излезе на трето място, тъй като в проучванията не е отчетен вотът от чужбина.
Следват „Демократична България“ с 6,3%, колкото приблизително има и коалицията „Изправи се! Мутри вън!“ (6%). Данните сочат, че ВМРО е на ръба да прескочи бариерата от 4% за влизане в парламента.
Според Димитрова, основната въпросителна е колко хора ще отидат да гласуват в неделя, предвид ситуацията с пандемията от COVID-19. За момента прогнозната изборна активност за България е около 51% (между 2,6 и 2,8 млн. души).
Все още около 13,3% от избирателите не са решили за кого ще гласуват и през следващите дни ще вземат своето решение, включително и дали въобще да ходят до избирателните секции. „Три дни преди вота избирателната активност продължава да бъде една от най-големите неизвестни със съществено значение за крайния резултат“, коментира социологът. И допълни, че при вариант, в който хората, които се притесняват заради коронавируса (10% имат сериозни притеснения, а 36% – известни притеснения), то активността може да падне под 2,4 млн. души, което би довело до съществена промяна на резултатите.
От тази гледна точка най-тежко може да пострада електоратът на БСП, тъй като до около 20% от техните избиратели (най-вече възрастните гласоподаватели) имат притеснения заради COVID-19.
„Малките промени могат да бъдат съществени. Ако патриотичните формации прескочат бариерата, това дава шанс на ГЕРБ за управление“, допълни Боряна Димитрова.
БИТКАТА ЗА ТРЕТОТО МЯСТО
Подобна прогнозна разлика между резултатите на ГЕРБ и БСП дава и най-новото изследването на АФИС, осъществено в периода 26-30 март. То показва, че ГЕРБ получава 28,1% подкрепа от решилите да пуснат бюлетина, БСП – 20,2 процента. „Има такъв народ“ получава 14,3 на сто, а ДПС – 12,9%. Демократична България – 6%, „Изправи се!Мутри вън“ – 5,1%. Проучването дава и шанс на ВМРО с 4,6 на сто за влизане в новото Народно събрание. За други партии ще гласуват 8,8 на сто избирателите.
От АФИС констатират, че големи изненади на изборите не следва да се очакват. Преднината на коалицията „ГЕРБ-СДС“ надхвърля съществено интервала на допустимата статистическа грешка, така че победителят е ясен. Второто място в класацията също е сигурно: при нито една от вариациите на избирателната активност не е възможно коалицията „БСП за България“ да бъде изпреварена от някой от следващите участници в предизборната надпревара.
Битката обаче за третото място не е с предизвестен резултат. ДПС е партия, която традиционно е подценявана в анкетна среда, а преднината на формацията на Слави Трифонов е в рамките на допустимата статистическа грешка.
Налице е сравнително добра мобилизация при големите формации, както и при ДПС и ВМРО. За разлика от тях „партиите на протеста“, оглавявани от Слави Трифонов и Мая Манолова, ще трябва да разчитат в по-голяма степен, че декларативният вот в тяхна полза ще се материализира в изборния ден. Ако избирателната активност спадне под очакваната, това ще означава, че да гласуват са решили само най-твърдите привърженици на политическите формации, коментират социолозите.
При това положение броят на участниците в бъдещия парламент ще спадне, тъй като коалицията „Изправи се! Мутри Вън!“ със сигурност ще остане под 4-процентовата бариера за влизане в парламента, но и ВМРО ще се окаже в опасна близост до 4-процентна бариера. Ако пък избирателната активност се вдигне над прогнозната, формациите на Трифонов и Манолова ще получат отчетливо предимство.
Около 2,5-2,7 милиона избиратели ще отидат до урните в неделя. Ако тази прогноза се оправдае, това ще бъдат парламентарните избори, приключили с най-ниската избирателна активност в демократичната история на страната.
Изборният резултат ще произведе Народно събрание със съмнителна легитимност и вещае краткосрочен живот на бъдещия кабинет. Разбирателството между парламентарно представените формации може да се окаже непосилна задача и призракът на предсрочния вот да надвисне над новия парламент още от първия ден на мандата му.
Ако все пак обаче се формира мнозинство и се излъчи кабинет, промяна все пак ще има, тъй като изборният резултат ще ликвидира два парламентарни монопола. ДПС ще се лиши от ролята на единствен балансьор, без който нито едно важно решение на Народното събрание е възможно да бъде прокарано. Занапред нещата ще зависят и от формацията на Слави Трифонов. При това не става дума за парламентарно мнозинство или съставяне на кабинет. Досега, например, нито един държавен бюджет не можеше да бъде приет без подкрепата на ДПС – било от ляво, било от дясно. От тук нататък това няма да е достатъчно, ще трябва да привлече и гласовете на депутатите от „Има такъв народ“.
Вторият монопол, който ще рухне с изборния резултат, е на БСП в качеството й на единствена парламентарна опозиция. Макар и на ниско ниво тази си роля БСП ще трябва да дели най-малко с още една, а може и две формации („Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“), а това също е промяна, отчитат социолозите.