Обществената дискусия, инициирана от президента, едва ли ще доведе до реална реформа в прокуратурата

Реформата в прокуратурата явно ще е лайтмотивът в кампанията на Румен Радев за втори президентски мандат. Подсигури си я във вторник с подписването на указа за назначението на Иван Гешев за главен прокурор и заявката за широк обществен дебат за промени в конституцията, които да засегнат цялостния модел на българската прокуратура.

Под някаква форма това вече е играно от президента. През пролетта, месеци преди откриването на процедурата по избор на следващия шеф на държавното обвинение, той инициира консултации по темата. От тях очевидно полезен ефект нямаше. Главният прокурор Сотир

Цацаров даде да се разбере, че президентът напразно се хаби

още на излизане от “Дондуков” 1. След това прокурорската колегия под строй издигна безалтернативната кандидатура на Гешев, той беше обсипан със суперлативи под индиго от трудови колективи от цялата държава, а накрая и избран със завидно мнозинство във Висшия съдебен съвет въпреки съмненията за професионалните и моралните му качества. Съветът директно пренебрегна и мотивите на президента, с които изборът на Гешев беше върнат първия път.

Въпреки това Радев избра сигурната игра и втория път подписа указа за Гешев. От една страна, така той остана в рамките на конституцията. Повечето юристи смятат, че при втория вот на ВСС блокиране на назначението е много съмнително от конституционна гледна точка и може да се приеме като прекрачване на границите, поставени от основния закон. Радев пропусна възможността да отнесе въпроса до Конституционния съд, преди да върне назначението на Гешев.

С указа Радев избра и да не обявява война на ГЕРБ и премиера Бойко Борисов, които явно имат милион причини да харесват Гешев. С поведението си по време на двете заседания на ВСС за избора на Гешев правосъдният министър Данаил Кирилов пределно ясно демонстрира отношението на изпълнителната власт към кандидата. Министърът, който отказа да номинира втори кандидат, поне за да направи процедурата да изглежда като състезание, не просто раболепно адвокатстваше на зам.-главния прокурор, но и много пъти наруши добрия тон към критиците на Гешев. Отношението на законодателната власт към единствения кандидат видяхме през представителите на парламента в съвета, които смело се хвърлиха на амбразурата в негова защита. А сега пренебрегват призива на стотици магистрати поведението на избраника по време на процедурата да бъде обект на дисциплинарна проверка.

Ако не беше пуснал Гешев сега, Радев щеше да се превърне и в постоянна мишена на кафявите медии, както и на Борисов и ГЕРБ. С указа той за пореден път застана и на страната на БСП, която чрез Драгомир Стойнев легитимира Цацаров за председател на антикорупционната комисията. А през Цацаров и Гешев се легитимира като главен прокурор.

Въпреки ограничените правомощия и с лека ръка проиграните тактически ходове президентът можеше заедно с подписването на указа да сезира и Конституционния съд. Вместо да дава неясно обещание за помирителна кръгла маса в стил 90-те години. Която ще започне неизвестно кога, ще продължи неясно колко дълго и ще завърши с неизвестно какво. Така дори дискусията да е с искрено добри намерения, тя няма как да не бъде посрещната на нож от управляващите. Те ще виждат в нея единствено президентски опит да бъдат трупани политически дивиденти преди задаващите се избори за държавен глава. При това, заигравайки по струната за прокуратурата, Радев има шанс да подлъже либералните избиратели  и симпатизантите на “Демократична България”, които сочат реформата в прокуратурата за свой приоритет.

Обречеността на широката дискусия произтича и от отношението на Гешев към нея. Излизайки от президентството във вторник, новоназначеният главен прокурор даде да се разбере за пореден път, че не е съгласен, че началникът на държавното обвинение е недосегаема, безотчетна и безконтролна фигура. Явно Гешев живее в някаква паралелна прокурорска реалност. Нищо не се е променило от онази прословута реплика на някогашен главен прокурор, че над него е само Господ. Нито след решението на Съда в Страсбург по делото “Колеви срещу България”, което преди 10 години очерта образа на главния прокурор. В държавата няма друга фигура, натоварена с толкова големи правомощия и лишена от всякакъв контрол. Висшият съдебен съвет и Инспекторатът към него не просто не биха дръзнали да тръгнат срещу главния прокурор, те безпрекословно му се подчиняват. Примери за това – бол. Нито един представител на прокуратурата не би посмял да наруши волята на шефа си, ако иска да запази кариерното си спокойствие и перспектива. Още по-малко би посмял да го провери или подведе под отговорност, ако има данни за това.

За реформата в прокуратурата явно никога няма да дойде правилният политически момент. Което е поредното доказателство, че управляващите не искат да я променят, защото най-добре могат да се възползват от нея в този й вид. Досега 7 години стартът й се отлагаше за след мандата на Цацаров. Явно през следващите седем години ще се протака за след мандата на Гешев.

Доротея Дачкова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *