„Поредният фарс“: Нинова остава начело на БСП, конгресът не прие оставката ѝ

Корнелия Нинова остава начело на БСП. Конгресът на партията отказа да констатира подадената от нея оставка след катастрофалния резултат на формацията на последните парламентарни избори.

Така за втори път Нинова влиза на конгрес с подадена оставка, но си тръгва като редовен председател, вместо да се стигне до избор на нов лидер. През 2019 година тя бе подала оставка заради резултатите от евровота, но на конгреса сама я оттегли. Сега ситуацията се разви по малко по-различен начин и конгресът просто не я констатира. Обсъждането и гласуването на самата точка бяха закрити за медиите, като решението бе взето в последния момент и аргументите на делегатите „за“ и „против“ не се чуха публично.

„Благодаря за доверието, това ме задължава да работя с двойно повече усилия“, каза Нинова след гласуването и добави, че от провелата се дискусия „се вижда, че сме демократична партия на свободни хора, които винаги могат да кажат и различно мнение“.

За развоя обаче се заговори още сутринта, когато членове на ръководството на партията съобщиха за подписка, в която делегати настояват конгресът да не приема оставката и да гласува доверие на Нинова.

„От Благоевград тръгна подписка в подкрепа на Корнелия Нинова. Хората искат конгресът да не констатира оставката и г-жа Нинова да остане председател на партията. От много структури подкрепят тази подписка, около 2/3 от делегатите на конгреса. Но това всичко ще се изяснява вътре“, каза пред бТВ зам.-председателят на БСП Ирена Анастасова преди началото на събитието.

А няколко часа по-късно „вътре“ решението бе: 164 гласа „за“ оставката, 415 „против“ и 20 „въздържал се“. Преди закритата част от заседанието единственият, обявил готовност да се изправи срещу Нинова в битка за председателския пост – Крум Зарков, обяви, че ако няма пряк избор, то „ то този фарс ще бъде поредният, ако не последният пирон в ковчега на публичния имидж Българската социалистическа партия“.

Корнелия Нинова и БСП като Делян Добрев и ГЕРБ

Станалото на конгреса на БСП напомня за ситуацията около подадената от Делян Добрев от ГЕРБ оставка като народен представител заради скандала „Кумгейт“ през 2017 г. Преди гласуването ѝ местни структури започнаха да изпращат писма с призив той да остане народен представител и в крайна сметка в пленарната зала мнозинството, тогава ръководено от ГЕРБ, отхвърли оставката му. След това, именно БСП сезира Конституционния съд (КС) заради решението, с мотива, че оставката е личен акт и не би следвало той да не бъде уважен. В крайна сметка КС обяви за противоконституционен отказа на Народното събрание да приеме оставката, но междувременно той си я беше оттеглил.

„За тълкувания, за аналогични ситуации питайте юристи и каквото друго искате. Важното решение днес е потвърждаването на политическия доклад, който очерта политиките на БСП, които ще бъдат следвани в правителството“, каза Нинова пред журналисти по повод сравнението със станалото с Добрев.

„Не съм мислила да оттеглям оставката си. Но тъй като по нашите правила Конгресът трябва да я констатира, това решение трябваше да вземат делегатите и Вие видяхте, че те взеха решение да не я констатират“, каза Нинова.  Уставът на БСП обаче предвижда оставката само да бъде констатирана от конгреса, което предполага единствено да бъде приета.

След доклада ѝ в началото на конгреса очаквано повечето изказващи се се обявяваха против провеждането на пряк избори и в защита на Нинова. Все пак се чуха и критики – за посоката, в която е поела партията, за загубата на подкрепа. Те бяха изказани от противници на Нинова като Весела Лечева и Валери Жаблянов.

Пандемията и машинното гласуване като оправдание за изборния провал на БСП

Нинова подаде оставка след катастрофалния резултат на БСП на последните избори. През ноември партията за пръв път остана четвърта политическа сила, а подкрепата за нея беше рекордно ниска.

По време на конгреса Нинова оправда загубата на подкрепа за БСП с Covid пандемията, машинното гласуване и „други субективни фактори“ като вътрешните борби в партията.

„Машинното гласуване преодоля проблема с недействителните бюлетини и фалшификацията на вота, ограничи контролирания и купен вот, направи изборите по прозрачни, но изцяло машинното гласуване намали избирателната активност, посочи Нинова. Като партия и парламентарна група подкрепихме изцяло машинното гласуване, но може би е време да осмислим ефекта от него и да помислим за въвеждането на смесено – на машинно и хартиено с право на избор на всеки гражданин“, обяви Нинова.

По думите ѝ само за няколко месеца БСП се превърнала в „желан партньор за промяната“ и включването на партията в управляващото мнозинство не било само, за да се достигнат нужните поне 121 депутати в парламента.

„Спите ли дълбоко?“

„Спите ли дълбоко? Упоени ли сте вече достатъчно от това, което се случва сутринта? Готови ли сте за последния удар? Сърцето на БСП са нейните симпатизанти и избиратели, но мозъкът ѝ са събралите се в залата делегати. Мозъкът е облъчван от сутринта с абсолютни нелепици. Провалът на изборите е представен като успех, защото сме в управлението на страната. Приеха ни по силата на парламентарната математика, но избирателите не ни приеха“, каза пред делегатите Крум Зарков.

Без да назовава Нинова и тясното ръководство на партията, той обяви, че някои социалисти са направили „всичко възможно, за да провалят кампанията на президента“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.