Осман Октай: Смъртта на Камен Костадинов ми е загадъчна

В Турция се оказва натиск върху изселниците да бъдат активни на тези избори, казва анализаторът

 

Каква е ролята на президента, когато навлизаме в предизборна кампания и ни управлява служебен кабинет… Как се е променил Румен Радев след встъпването му във втория му мандат. Защо Осман Октай е разочарован от държавния глава и смята да изтегли подписа си под участието му в инициативния комитет. Ето какво сподели политическият анализатор пред ФАКТИ.

– Г-н Октай, какво очаквате от вота на 2 октомври? Партиите влизат в предизборна кампания? Скоро ще чуем посланията им. Какви нагласи виждате?
– Надяваме се след поредица от избори от миналата година хората да са разбрали, че на избори трябва да има активност. Именно от активността на хората зависи развитието и съдбата на държавата. Това трябва да се осъзнае. С отлив от избори нищо не се решава. Ще дам и пример. В едно село, когато се избира кмет, а пет човека не излязат да гласуват, други трима го избират като мнозинство. Това, че хората се сърдят, че са ядосани на управляващите, не означава, че някой няма да яхне тяхната съдба. По-добре е избирателите да осъзнаят, че промяната и младежката енергия имат нужда от подкрепа.

– Член сте на инициативния комитет на президента Румен Радев, но сте критичен към някои негови действия в последно време. С какво се промени Радев във втория си мандат?
– Имахме поредица от разговори и приех молбата на президента да се включа в инициативния комитет по издигането на кандидатурата му за втори мандат. Съгласих се в името на трудната битка срещу задкулисието да обединим усилията си зад институционалното му лидерство, каквото той заяви на протестите през 2020 г. с вдигнатия юмрук и репликата „Мутри вън“. После президентът ме покани да изслушам клетвата му в парламента на 22 януари. Отидох, но отидох с притеснение.

От моя опит знам, че политик се променя, когато встъпи в последния си мандат и когато вече минат изборите.

Някак изоставя обществения си договор. Когато президентът говори в речта си за лидерство, за промяна, за отвоюване на държавата от мафията и задкулисието, това ми хареса. Но в последните месеци видях много съществена промяна в неговите позиции. Когато получаваш възможност да организираш поредица от служебни кабинети,

когато служебният премиер ти стой диван чапраз и ти козирува, едва ли не, това разболява всеки сериозен политик.

Тази болест сега виждаме и в действията на Радев. Нали не си мислите, че държавният глава не знае за уволненията и назначенията, които прави служебният кабинет. Още през март казах, че президентът се държи предизборно. Тогава нямаше още индикации за сваляне на кабинета на Кирил Петков. Още тогава казах, че е голяма вероятността да има предсрочни избори. И си зададох въпроса: „Защо Румен Радев се държи в публичните си изяви предизборно? Дали работи за една друга формация, или работи за президентска република?“

– А отговорът е…
– Отговорът може да се крие в моя разговор с президента и Димитър Стоянов, когато се съгласих да стана част от инициативния комитет за издигане на кандидатурата му. Тогава разговорът беше – какво значи президентска или полупрезидентска партия. Всички тези неща събудиха в мен чувствителност да наблюдавам неговата позиция и неговото поведение.

– А идеята за президентска република, която в момента се коментира много… Разговор в тази посока имаше ли?
– Нека припомня, че президентът организира екип за промяна в Конституцията.

– Това се случи, когато ГЕРБ подеха инициативата, а правосъдният министър Данаил Кирилов бе много активен… Говорим за есента на 2020 година?
– Точно така. Но какво разбраха хората за този проект на Конституция? Нищо. Какви промени бяха набелязани от неговия екип. Това остана и е тайна и до днес. Какъв проект за Конституция подготви Радев? Президентска ли?

– Да разбираме ли, че още тогава е говорено за някакъв тип президентско управление…
– Разговорът, за който говоря, се проведе в средата на септември 2021 година. Тогава се замислих как президентът търси възможност в един бъдещ парламент да има пропрезидентска или президентска силна формация и респективно мнозинство.

– И сега какво забелязвате в неговото поведение…
– Държавният глава започна да играе по ръба на своя импийчмънт, след като демонстрира агресивно поведение към всички политически формации. Миналата година помните отношението му към ГЕРБ и ДПС,

особено когато бе изправен на нокти с Карадайъ.

Тогава в един от разговорите си президентът сподели тревожността си, че ДПС са организирали подписка, която е изпратена до него, а също така и в Брюксел, че той представлява заплаха за етническия мир в България. Става въпрос за документ със 100 000 подписа вътре. Това много го тревожеше. И това бе около посещенията на Карадайъ в Турция преди изборите ноември. Тогава го успокоих, че в България играта на ДПС с етническата карта няма нищо общо с историческата толерантност още с посланията на Васил Левски. Така че няма от какво да се тревожи. Изведнъж обаче той започна, визирам още април месец тази година, нападения срещу управляващите – най-вече „Продължаваме промяната“ и БСП,

под привидните думи, че иска да бъде коректив.

Човек, когато е толерантен държавен глава, обединител на нацията – както е клишето, не трябва да показва конфликт в публичните си изяви. По-скоро трябва да търси разговори при затворени врати. Затова има различни съвети към президента, които могат да заседават. Капката, която преля като тревожност от моя страна, че президентът тотално е изоставил битката с мафията и задкулисието, бяха две неща. Снимката на президента с Николай Вълканов – финансовото гуру на модела „Доган“ през годините, ме разтревожи. Става въпрос за частно празненство на фирмите на Вълканов, а не за официално бизнес събитие. А за всички е ясно, че той е наследникът на „Мултигруп“ на Илия Павлов. Вълканов е и главен спонсор на хидроинженера Ахмед Доган. Тази негова позиция за мен е прегръдка с хора от задкулисието. Другото разочароващо за мен бе, че

по време на консултациите при него Радев обяви коренно различна позиция към ДПС.

Примерно, ако я сравним с реакциите му в края на 2021-а. Сега той каза, че ДПС са гарант за етническия мир. И пак да припомня нещо. Президентът Георги Първанов награди Ахмед Доган с орден „Стара планина“ като гарант за етническия мир. Това означава ли, че президентът Радев се готви да връчи орден и на Мустафа Карадайъ? Най-вероятно в средата на септември ще обявя публично, за целта ще отида и в ЦИК, и ще си оттегля подписа от участието ми в инициативния комитет. Това участие ме натоварва с отговорност за неговите сега лични изяви, които не одобрявам.

– Сега ни управлява служебен кабинет, но партиите някак повече гледат към изборите, въпреки че критикуват и работата на министрите на Гълъб Донев?
– Факт е, че още преди месеци зачестиха публичните атаки на Радев срещу управлението на „Продължаваме промяна“ и тогава разбрах, че

президентът преследва свои цели – предсрочни избори.

В поведението му настъпи промяна – във външнополитически план и по отношение на задкулисието и мафията. Появиха се симптоми на съглашателство с мафията в различни области. По време на консултациите за съставяне на правителство след оттеглянето на „Има такъв народ“ поведението на Радев беше по-скоро натиск за подготовка и реализация на служебния му кабинет. Сега виждаме, че около президента и служебния кабинет се генерира напрежение от протестната вълна. Вижте, аз се съмнявам, че някой може да промени геополитическата ориентация на страната. Но в политиката всичко е далавера. Във всеки скандал, във всяко различие в политиката, каквото и да се говори, става въпрос за корупция и много пари.

– На 1 август лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ се срещна с Ердоган преди посещението му при Владимир Путин. Какво ни показва тази среща…
– В публичното пространство никой не реагира на тази среща. Защо Ердоган привика за пореден пък Карадайъ на килимчето? Какви идеи и цели има Ердоган за участието му в изборите у нас. Много ясно искам да отбележа два факта. Едно е да се организират избори с изселническите неправителствени организации и да се даде възможност на хората с двойно гражданство, било то в Турция или на друго място, да гласуват. Друго е официални държавни институции в Турция да работят в полза на една политическа партия при избори в друга държава.

– Какво визирате…
– Видна беше реакцията на Румен Радев на изборите през ноември, че има намеса на Ердоган във вота в полза на ДПС. Сега във връзка с тези срещи и флиртове, които казах, изведнъж Радев не забеляза това посещение на Карадайъ в Турция. Говорим за явна подготовка на държавата Турция да регистрира избирателите с помощта на цялата държавна мощ в полза на една политическа партия. Ако ДПС на изборите през ноември не бяха взели от този натиск на турската държава около 90 000 гласа, ако чрез посредничеството на Камен Костадинов и средствата, осигурени от Пеевски, не бяха взели още 60 000 ромски гласа – Враца, Монтана и други региони, у нас, резултатът им щеше да е друг. В момента това посещение в Анкара и това, което получавам като информация от Турция, ме навежда на мисълта, че отново се търси държавна помощ с разпореждане на Ердоган. В Турция се оказва натиск върху изселниците да бъдат активни на тези избори.

– Споменахте Камен Костадинов, за когото, за съжаление, вече говорим в минало време. Вие го познавате добре. Как влезе той в ДПС?
– Познавам Костадинов, Бог да го прости, от 1996 година. Тогава той бе на 26 години. Касим Дал, който тогава бе председател на предизборния щаб, го бе сложил на второ място в шуменската листа и той стана депутат. През 2001-а Камен участваше в проекта с Христо Бисеров, Йордан Цонев и Светлана Дянкова в създаването на една нова политическа формация ЕКИП. Екологична партия. Доган тогава ги беше пратил при мен, за да ги впиша в листите на ДПС, но аз им отказах. По-късно и четиримата станаха съветници в различни работни комисии в парламента. След като моята окончателна раздяла с Доган стана факт, те се издигнаха. Бисеров и Цонев станаха зам.-председатели на ДПС. Камен стана член на оперативното бюро. След реализацията на проекта „Пеевски“ Камен стана човекът за комуникация във всички коридори за влияние. Затова за мен неговата смърт е много загадъчна. Върнах се години назад, когато човекът за подобна комуникация на Ахмед Доган – Ахмед Емин, плати със живота си. Независимо, че го изкараха самоубийство – незабелязано и нечуто, в коридорите на сараите. Сега здрав и прав човек като Камен да падне и да почине изведнъж е загадъчно, след като той е изпълнявал такава важна роля като медиатор и комуникатор от името на Пеевски.
–––––––––-
Осман Октай е политик и политически анализатор, роден на 29 август 1952 г. в село Чернолик, Силистренско. През 1972 г. завършва за фелдшер в Полувисшия медицински институт в Хасково, а през 2005 г. – „Публична администрация“ в университета във Варна. До 1990 г. работи като завеждащ здравен участък в силистренското село Бабук. Един от основателите на Движението за права и свободи (ДПС). Дълги години е зам.-председател на ДПС и е смятан за дясна ръка на Ахмед Доган. Депутат в 4 парламента. През 2001 г. е отстранен от ръководството на ДПС поради несъгласия с ръководителя ѝ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.