Омекналият Мак(а)рон

Не знам дали сте забелязали, но войнствеността на френския президент определено взе да омеква, след 26 февруари, когато гръмко изкукурига като галски петел, че не бивало да се изключва изпращането на натовски бойни части в Украйна срещу Русия.

Не си мислете обаче, че той би отбой открито и ясно. Първо, като обигран политик, който държи да се пъчи, той продължаваше да повтаря в един или друг вариант изявлението си. Ето, изтече информация, че Париж подготвя френски 2000 войници за Украйна.

Но с всеки път напереността му омекваше ли омекваше. Скоро след изявлението си Макрон бе принуден да разясни по френската телевизия BFMTV, че “да не се изключва нещо не означава то да се прави”. После по телевизиите TF1 и France 2 подви още повече опашката с твърдението, че Русия е противник, но не и враг, защото страната му “не е в състояние на война с Русия”. Последва трето омекване с признанието пред същите медии, че “нашата отбранителна промишленост не е адаптирана към териториален конфликт с висока интензивност, който не сме прогнозирали и не смятаме да водим сами”.

Отбоят не свърши дотук. “Ще вдигна слушалката и ще чуя какво той (Путин) ще предлага”, изрече Макрон в ефира на украинския телемаратон. Последва и крачката назад след срещата на “Ваймарския формат” (с германския канцлер Шолц и полският премиер Туск).

Разпространеното съобщение на страницата на Елисейския дворец в мрежата Екс гласеше: “Ние ще продължим линията, към която се придържахме от първия ден: да не бъдем никога инициаторите на каквато и да е ескалация в Украйна”. За да стигнем до интервюто му пред в. “Паризиен”, в което той окончателно сваля гарда, макар пак да се понаежи с фразата, “че е възможно в определен момент да се проведат операции на място, каквито и да са те, за противопоставяне срещу руските войски”. Но гарнира фразата с признанието, че “не желая това и няма да го инициирам”. Не чувствате ли как Макрон настина е омекнал като макарон?

Между нас казано, това е добре. Преди всичко за него – несваряемият макарон не върви на геополитическия пазар. По най-последни данни той не се харесва дори на вкуса на САЩ и на мнозинството в НАТО.

Юри Михалков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *