В един скандален, груб и лишен от каквито и да е футболни достойнства, но изключително емоционален мач, България победи Северна Македония с 1:0 на футбол.

Победа, която макар и да не ни донесе спортно-технически дивидени, бе посрещната доста емоционално в България заради грозно и грубо освиркания ни химн в Скопие, както и неспирните обиди по нашите играчи през целия мач.

При съседите ни обаче емоциите са на коренно противоположния полюс, защото те бяха тези, които в продължение на над три месеца чакаха този мач, а и тръгнаха с “голямата кошница”, с високопарни слова и очаквания за разгром.

В дните преди мача дори имаше призиви и отмъщение, без да става ясно какво отмъщение точно може да се търси на футболния терен в протоколен мач. Изключително много българи, дори политическият елит на страната ни изрази възмущението си от грубо освиркания химн, което почти сигурно ще донесе наказание на Северна Македония, но местните медии не се трогнаха особено от грозните действия на сънародниците си.

“Sportmedia.mk” пише, че това е може би най-болезненият мач в историята им, което е доста любопитно на фона на факта, че реално двубоят бе само за чест, не и за класиране на каквото и да било.

А ето и цитати от написаното от медията:

“Всеки да говори каквото си иска, но двубоят с България бе от голямо значение за Македония. За народа, за земята, за всички онези които се чувстват подтиснати от източния съсед по политическите въпроси от последните няколко години”.

Тези изречения от авторитетното северномакедонско издание идват на фона на очевидно празните приказки от местния тим, който се опитваше да убеди в дните преди мача, че политическият въпрос е оставен на заден план.

“Стадионът беше пълен – защото народът искаше победа. Народът дойде да се радва, да види победа над лошите съседи, които ни оспорват история, език и идентичност. Не дойдоха да гледат загубения цикъл без шанс за класиране”.

Футболистите не изпълниха тяхното желание и загубиха от най-омразния ни съсед. България си тръгна с широки усмивки и като голям победител от Скопие. Това е най-слабата България в историята”.

В друг свой материал медията отделя специално внимание на публиката. Всички видяхме, че нейното поведение бе скандално по всички аспекти на международния футбол, но в Скопие подобно нещо не бе усетено.

“Шапки долу за публиката. Националите не са имали такава подкрепа, 15 000 се бориха за Македония. Това беше мач, който не трябваше да бъде загубен”.

Медията “Sport1.mk”, която преди първия мач между двата тима в Разград призоваваше състава си да ни вкара четири гола, по един за фашизма, Самуил, Гоце Делчев и ветото, също пусна специална публикация с освиркания филм, отбелязвайки случилото се със задоволство.

90 минути по-късно обаче се появи друг материал, а заглавието в него бе: “Ужас! Десетима от Македония не избегнаха загубата”.

Видеото с грозно освиркания ни национален химн обиколи социалните мрежи и в Западна Европа, а историята от близкото минало показва, че подобни действия са били наказвани строго от УЕФА, би било логично това да се случи и със Северна Македония.

 

България постигна победа с 1:0 при гостуването си срещу Северна Македония в последния си мач от група 4 на Лига С в турнира Лига на нациите. Успехът, който бе втори пореден за националите ни под ръководството на новия селекционер Младен Кръстаич, бе много ценен, защото ни позволи да завършим на второ място в групата. Също така България запази мястото си в четвърта урна в предстоящия жребий за квалификациите за Евро 2024, който ще се тегли на 9 октомври. По този начин избегнахме петата, последна урна, в която са поставени абсолютните аутсайдери в Европа.

Мачът в Скопие обаче бе съпроводен с много нерви. Напрежението идваше изцяло от страна на домакините. Зрителите на стадион “Тоше Проески” освиркваха имената на футболистите ни, а след това още по-мощно заглушиха и националния ни химн. По време на двубоя пък от трибуните ехтяха обидни скандирания по адрес на нашите играчи като “бугари-татари”, “бугарски п*чки”, “цигани” и т.н.

Езикът на омразата се пренесе и върху футболистите на Северна Македония, които влизаха много остро в единоборствата. В 15-ата мин. десният бек на домакините Тодор Тодороски налетя безумно с бутоните в коляното на Марин Петков (“Левски”) и австрийският рефер Юлиан Вайнбергер веднага му показа червен картон.

Това пък доведе до скандирания “УЕФА мафия” отново от страна на домакините.

Нервите изобилстваха до края на мача, като малко преди последния сигнал се стигна и до сбиване на терена, след като Радослав Кирилов (“ЦСКА 1948”) бе провокиран от няколко съперници, а техният капитан Енис Барди го избута в гръб.

Националите ни обаче запазиха спокойствие през по-голямото време и не отвръщаха на северномакедонците. В 28-ата мин. капитанът ни Кирил Десподов имаше шанс да открие, но не успя сам срещу вратаря Столе Димитриевски.

Футболистът на “Лудогорец” обаче се реваншира в 50-ата мин., когато пое с гърди хубав пас от Кирилов и с удар по земя откри – 1:0.

Това се оказа и единственият гол, въпреки че удар на Антон Недялков (“Лудогорец”) бе избит от голлинията. Пред нашата врата също имаше напрежение и важно избиване направи Валентин Антов (“Монца”, Ит).

В края на мача публиката напусна с наведени глави, а малобройната българска агитка огласи опустяващите трибуни с възгласи “Българи, юнаци”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *