Красимир Каракачанов: Чакам внучката да ми каже „дядо”

Возя се в най-старата кола в целия МС

Грандиозна сделка в армията за покупка на многоцелеви изтребител, политически трусове, скандали с хора от най-близкото обкръжение, коалиционни разводи и драми съпътстваха годината на вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Каква е цената на големите ходове и как оценява изминалата година, той разкрива първо пред ПИК. 

Даниела ПАЛАЗОВА

– Г-н Каракачанов, бурна година имахте – напрежение, коалиционни разводи, скандали с хора от вашата партия, трудната сделка за Ф-16, трусове в политиката…

– Въобще не съм съгласен с определението за скандали и трусове. Да, беше много тежка, но много успешна година. Тежка, защото в тази година беше сключена сделката за многоцелевия изтребител Ф-16. Това е един проблем в българската авиация за модернизацията, който се бави повече от 12 години и не се решава. Още преди 2008 г. започва подготовката за придобиване на нов боен изтребител и едва през 2019 г. се финализира.

Всичко това беше един сложен процес, придружен с какви ли не некомпетентни коментари и политически атаки, включително и за това, че едва ли не купуваме самолети да водим война с Русия. Цялата тази група от платени клакьори, които не се интересуват кое е добре за България, а повече ги боли дали едно или друго ще се хареса на Москва, се опитваха да провалят този проект. Това направи проекта по-трудоемък. Освен да се занимаваш с конкретната материя, трябваше да обясняваш, че нямаш сестра и че целта е да защитаваш държавата си. И че е по-добре, когато даваш пари за нова техника, да купиш най-доброто.

– В политически план имахте успехи, но и развод в коалицията…

– В чисто политически план и на двата вота беше успешна кампанията. ВМРО вече има не един, а двама евродепутати. На миналите местни избори имахме трима общински кметове и 120 съветници, а сега имаме 250 съветници и 7 кметове. Но всичко това коства усилия, напрежение. Да, стигна се до раздели в коалицията „Обединени патриоти“ – една от партиите – “Атака”, беше извадена, защото поведението ѝ беше крайно неконструктивно. Това беше годината.

– Да се върнем към крупната сделка за Ф-16. Неотдавна президентът я определи като непрозрачна. 

– Това можеше да го каже на срещата с президента Тръмп в Лондон, но не чух да му е казал такова нещо. Какво има непрозрачно в тази сделка – тя е между две страни и няма посредници, и е сделка, чиято документация е публикувана публично. Кое ѝ е непрозрачното?

– Вероятно плащането за нещо, което не е факт. 

– За каквото и да говорим – не само за самолети, а и за кораби и бронирани машини, – няма наличност на склад. Това не е автосалон, отиваш, плащаш и си тръгваш. Това е скъпа продукция, никой не я произвежда и не я държи на склад. Държави като Словакия сключиха договор за този самолет преди нас. България е втората страна, след това 4-5 държави в света сключиха договори за същия този самолет. Хърватите водят преговори за догодина за същия самолет. Какво значи няма такъв самолет? В света има два самолета, които са най-произвежданите и това са Миг 21 и Ф-16. Ф-16 блок 70 е подобреният вариант на съществуващия и използван във всички натовски държави самолет. Да, точно този самолет го няма в магазина. Това много добре се знае, но какъв е смисълът от това заяждане и целият този дебат? Задавам един прост въпрос: за какво купуваме самолети? За да правим авиошоу или да водим бойни действия, колкото и страшно да звучи? Ако купуваме за авиошоу, да купим някакви по 5-6 или 10 милиона лева, които правят красиви фигури във въздуха и радват публиката.

– За “Грипен” ли намеквате, на които държеше президентът Радев?

– Питал съм и в президентството, ако се наложи да водим бойни действия, кой самолет е по-добър, и отговорът еднозначно беше Ф-16.

– Критиците на сделката твърдят, че самолетите са скъпи.

– Да, купуваме вярно скъпи самолети със скъпа поддръжка, но няма евтини бойни самолети в 21. век. Поддръжката на “Грипен” беше минимално по-малка, отколкото предлагат Ф-16. В същото време Ф-16 могат да носят два пъти повече боен товар и правят два пъти по-дълъг пробег. И определено е самолет, който много по-добре може да решава бойни задачи. Ако се намирахме в центъра на Европа, щеше да е добре да купим по-евтин самолет, но ние се намираме на границата с няколко конфликта – войната между турското правителство и кюрдите, напрежението Гърция-Турция, напрежението в района на Черно море Русия-Украйна, Русия-Грузия.

Конфликтите в бивша Югославия, в Босна и Херцеговина, Косово-Сърбия. Сърбия се въоръжава и изявява желание да придобива военно превъзходство. Ние не граничим с Швейцария, Чехия и Австрия, а граничим с проблеми. Затова търсим по-доброто въоръжение и моята политика беше да възстановим и вкараме в експлоатация всички видове авиационни платформи, които съществуват на въоръжение в българската армия. Ремонтирахме Ми-17, за първи път ремонтирахме и щурмовия Ми-24, нещо, за което ни завиждат включително и американските партньори. Ремонтирахме L-39, пилатусите, Миг-29, сега Су-25. На всички авиационни платформи сме започнали ремонтиране, поддръжка и модернизация.

Това става на фона на договора за нови изтребители. Същото е и във флота. Придобихме нови два кораба – минни ловци от Холандия, те са и за борба с подводници. Върви проектът, който трябва да бъде финализиран догодина,  и за придобиване на два многофункционални патрулни кораба. То и тези кораби ги няма никъде, не са ги произвели все още, ще ги произведат в следващите 3 години. Ами и бронираните машини, които натискаме да произвеждаме в България, и тях ги няма. Не я разбирам тази логика. По тази логика да не го правим, защото го няма едно нещо.

Радев си има своите съображения и аз ги уважавам, той е върховен главнокомандващ, и аз си имам своите съображения и ги заявявам ясно. Това, което полагаме като усилия за повдигане на духа и за модернизацията на българската армия, не се е правило от години в България.

– Що се отнася до 3,1% от БВП за отбрана, с който ние много се гордеем и това беше изтъкнато пред президента Доналд Тръмп при българската визита, какъв ще бъде процентът догодина?

– Тази година заради изтребителите процентът скочи от 1,51 на 3,1. За следващата година е заложен да е 1,61% и плавно се движим по националния план от януари 2018 г., а именно до 2024 г. да стигнем до 2%. Ние платихме наведнъж самолетите, но за компенсация американският конгрес гласува 60 милиона долара, които се отпускат на България. На практика цената се намалява с тези 60 милиона долара.

– Как ще коментирате твърдението на френския президент Еманюел Макрон, че НАТО е в мозъчна смърт… 

– НАТО не е в мозъчна смърт, но се намира в една ситуация, в която организацията не се е намирала никога. Това е ситуация, при която две държави, да кажем Турция и Гърция, са в обтегнати отношения, или Турция и САЩ. НАТО е замислено като пакт от партньори, които взимат решенията единодушно. Всички говорят за член 5 за колективната отбрана, но в един момент един от партньорите може да каже стоп и да блокира всичко. Никой не е предполагал, че ще се стигне до подобна ситуация. Но сблъсъците на интереси са формирани на базата на икономически интереси. Кипърският въпрос е от 50 години, но сега се изостря заради наличието на находища на газ и спорът е как ще се експлоатират те.

Същата е и политиката на Близкия изток с атаката и създаването на буферната зона, навлизането на турската армия в Сирия не е заради бежанците, а за да се предотврати кюрдска държава на територията на Сирия. Но съществува напрежение. Турция не може да направи нито една крачка в Сирия без санкцията на Русия. Един сантиметър дори не може да направи. И за да спечели съгласието ѝ, започва едни Турски потоци и започва да купува едни руски оръжия… Подобни ситуации не са отработени в нито един документ на НАТО, но е доста пресилено твърдението за мозъчната смърт. Разбираеми са тези изказвания на Макрон – има президентски избори и прогнозите показват, че Марин льо Пен ще отвее Макрон. И той се опитва с риторика, която звучи симпатично на националистическите среди, да ги преориентира.

Това е истината, другото са празни приказки. Франция се държи по един обиден начин и с източноевропейските държави. Помните изказването за българските и украинските банди.

Съжалявам много, но Макрон да види от какъв произход са бандите. Дали това не са онези банди, които френските правителства каниха като евтина работна ръка. Или да вземем пакта за мобилност – кое му е европейското? По-скоро ЕС е в мозъчна смърт, защото двойните стандарти няма как да не предизвикат реакциите на ощетените. А ние се правим, че не го виждаме това нещо. Няма какво да се замазва. С пакта „Мобилност“ уж имало екология, а каква екология е да връщаш камионите да пътуват непрекъснато нагоре-надолу?

В някои източноевропейски държави политиците не смеят да реагират остро и страни като Франция и Германия си играят играта. Къде е солидарността? Или когато трябва да бъдем прецакани, трябва да сме солидарни. А когато трябва да си защитаваме интересите, трябва да мълчим? Това е цинизъм.

– Като стигнахме до европейската тема, да попитам за г-н Ангел Джамбазки и скандалите около него, особено последният с алкохола зад волана. Как понесохте това?

– Не бих казал „скандали“, а бих казал „един скандал“ и той е неприятният инцидент с употребата на алкохол. Но нека реагираме като хора и нека бъдем честни като граждани. Който е невинен, да хвърли пръв камъка. Не одобрявам факта да употребяваш алкохол и да караш, но за съжаление, всички са го правили в някакъв период.Слава богу, в случая няма наранени хора и когато са го спрели за проверка, той не ми се е обадил да му съдействам. И ще си търпи наказанието, за да се подсети, че дори когато постигаш успехи и победи, би следвало да спазваш правилата. Факт е, че той беше част от успешната кампания на местните избори и също така на евровота.

– Вие какво му казахте в чисто човешки план?

– Казах му, че каквото е дробил, това ще сърба, и няма да го покривам. Той ме информира само, че има инцидент. На всекиго се е случвало подобно нещо, явно напрежението тази година е дало отражение – това не е оправдание, но и не го прави по-малко добър като евродепутат.

– Няколко думи за коалицията и как виждате мястото ви занапред в управлението след изключването на “Атака”, което анализатори наричат “разпад на малката коалиция”?

– Това не е разпад. Коалицията изключи една партия – “Атака”. Знаете, в една приказка се казва, че отвън погледнато, нещо изглежда, че ще падне, но то не пада. Като погледнете социологията, е видно, че не е така и разпад няма. Коалицията “Обединени патриоти” въпреки това, което се наложи да направи, е адекватна и има достатъчно потенциал да си завърши мандата и успешно да излезе на следващите парламентарни избори през 2021 г.

– Отново ли заедно?

– В момента не виждам основание за нещо по-различно.

– Един по-личен въпрос, ако позволите, т.е. той не е и толкова личен. Доста се разшумя около слизането ви по стълбичката на самолета при посещението на делегацията ни в САЩ по дънки и с куфари в ръцете. Коментираха, че си носите саковете сам и дори се появи колаж, на който сте с торбичка “Била”…

– По-морално и нормално ли щеше да е, ако бях накарал НСО да ми носи куфара? Никога не съм си позволявал, нито преди, нито сега като вицепремиер и министър, да ползвам НСО – коли на НСО и охрана от НСО. Нямам хора, които да ми носят багажа. Ако погледнете на каква кола се возя, тя е собственост на МО и може би това е най-старата кола в целия МС. Смятам, че не е редно в едно министерство, където 30 години наред се режат хора и бюджети, министърът да отделя пари да си купува нова кола и да се вози в лъскава кола.

Каквото е положението на армията, такова трябва да е и на министъра. Бяха направили монтаж – с торбичка… А аз слизам с дънки, риза, сако, облечен спортно като за 13-часов  полет, както всеки един от тези умници, да не кажа друго, биха пътували, ако им се наложи да пътуват 13 часа със самолет. Свалям си сам багажа като обикновен гражданин – малко ръчно куфарче и костюма. Кое му е ненормалното на всичко това. Да накарам стюардесите ли, НСО ли да ми носят багажа? Вие, като идете на аерогарата, кой ви носи багажа на вас като обикновени граждани?

– Явно се очаква в качеството си на министър да слезете от самолета без багаж и костюмиран от главата до петите.

– Това, че съм министър, значи ли, че трябва ординарци да ми носят багажа? Не смятам за нормално, нито за нужно. И отсега да им кажа на тези – другия път пак така ще си нося багажа и ще пътувам пак така, както на мен ми е удобно, тъй като пътуваме и кацаме, и няма официално посрещане. Точка по въпроса. Нямам намерение да коментирам тези хора, които правят колажите. Пътувам, както ми е удобно. Керванът си върви. Нямам намерение да се променям на 50 и кусур години и да се правя на аристократ и на голям началник. Ще продължавам да правя така и занапред.

– Появиха се съобщения, че вдигате кръвно. Как сте със здравето?

– Проблеми имам от повече от две години, но проблеми с кръвното имат може би повече от 50 на сто от българските граждани, така че аз не съм изключение. Преди да стана министър, никога не съм пил хапчета за кръвно. Толкова проблеми и нерешени неща заварваш в системата на армията и в такова състояние, че имаш два пътя – или подобно на други министри да се правиш на луд и да си живееш живота, или да решаваш проблемите.

– Как е малката ви внучка Мая? Казва ли вече „дядо”?

– На Коледа направи 11 месеца. Пляска с ръце вече, смее се, още не вика “дядо”, но се надявам, че и това ще стане.

– Какво ще пожелаете на българите и на читателите на ПИК и „Ретро” за новата година?

– Най-важното е здравето и ние, като българи, да разберем едно – докато нямаме обща кауза като нация, ще бъдем в такава ситуация и всякакви външни платени играчи ще ни учат кое е морално и кое не. Каузата ни може да бъде само една – не да въвеждаме Истанбулската конвенция и еднополовите бракове, а да възраждаме достойнството, самочувствието на българина, да изграждаме една силна държава, която сама взима решенията си.

Българинът има своята заложена култура, традиции и интереси. Тези интереси не може да се формират от НПО-та, които никой не ги е избирал за нищо, а някой ги финансира отвън. Това не е нормално. Тези хора не ме интересуват. Нека хората да помислят кога България е била силна и уважавана – когато всички сме имали обща кауза. Нека да имаме държава, в която да живеем сигурно и спокойно и децата ни да имат перспектива у нас, и да бъдем уважавани. Когато си слаб, никой не те уважава. А пък на всички ваши читатели пожелавам здраве, това е в основата на всеки успех, и късмет през новата година.

И още нещо – няма как да мечтаем да живеем като германците, а да работим като анадолците. Без да се научим, че трябва да полагаме усилия било за себе си, било за държавата, било за семейството си, няма как да живеем по-добре и никой, нито на Изток, нито на Запад, няма намерение да решава нашите проблеми, ако ние не искаме да си ги решим.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *