Какво поиска и какво получи Кулеба в Румъния?

Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба посети миналата седмица България и Румъния, за да потърси подкрепа за страната си, която бе нападната от Русия. В петък (22 април) Кулеба се срещна в Букурещ с премиера Николае Чука и с външния министър Богдан Ауреску. Въпросът за изпращане на оръжия на Украйна бе поставен и в румънската столица.

„Ако някоя страна дойде при нас и каже: „Нямаме танкове, но имаме бронежилетки“, ние разбираме това, това е вашият суверенен избор, това е вашият национален интерес. В някои случаи виждаме, че държавите могат да направят нещо, но не го правят, защото не искат да имат лоши отношения с Русия“, заяви Кулеба след срещата с премиера Николае Чука. Украинският външен министър каза, че е поставил въпроса за доставки на оръжия и допълни: „оставяме на страните да решат как могат да ни помогнат“.

„Ако видим, че това не се случва, засилваме дипломатическия и обществения натиск. Това, което не приемаме, е лицемерието. С Румъния случаят не е такъв. От началото на тази война Румъния е много честна, открита, приятелска и активна“, заяви Кулеба на пресконференция с външния министър Богдан Ауреску.

„Оръжията, както и парите, обичат мълчанието и ние не коментираме какво получаваме и откъде, освен ако няма официално съобщение за това. Политиката на Румъния от 24 февруари насам е интелигентна. Останалото можете да си го изтълкувате сами“, каза ръководителят на украинската дипломация.

Изтребители МиГ 21

Запитан каква военна помощ е предоставила Румъния на Украйна и дали Румъния ще дари на Украйна своите изтребители МиГ-21, румънският външен министър Богдан Ауреску отказа да говори с аргумента, че „не е добре да се говори публично за тези неща“, защото „нещата са в постоянно развитие“.

На 15 април румънското министерство на отбраната обяви, че Румъния спира полетите на останалите ѝ военни изтребители МиГ-21 Лансър поради „значително високия процент на произшествия“ и ще ускори планираната покупка на употребявани изтребители F-16 от Норвегия.

„Румъния може и да не е говорила достатъчно за това, което е направила“, каза Ауреску на пресконференцията с Кулеба.

„Румъния е изключително отговорна държава по отношение на изпълнението на международните си задължения към стратегическите си партньори. Нещата непрекъснато се развиват и мисля, че не е добре да се говори публично за тези неща“, каза румънският външен министър на пресконференцията.

Бронежилетки и каски

Правителството в Букурещ не говори за военна помощ, предложена от Румъния на Украйна, отбелязват румънските медии. Миналия месец бе съобщено, че Румъния е дарила на украинската армия 2000 бронежилетки и 2000 каски на обща стойност 2 милиона евро.

Промени в наредба, разрешаващи дарение на оръжие

Същевременно в. „Национал“ съобщи за проект за извънредна наредба, изготвен от Министерството на националната отбрана на Румъния, в който са внесени изменения, които според изданието ще позволят дарение на оръжия и военно оборудване на Украйна. Съгласно действащото в момента законодателство дарения на други държави не са позволени, а само продажба на оръжия в случай на излишък или остарели продукти, или извеждане от експлоатация и бракуване на употребявани такива.

„На извънредната среща на върха на НАТО и заседанието на Съвета на Европейския съюз на 24 март 2022 г. членовете на НАТО и ЕС решиха да продължат необходимите усилия за гарантиране на сигурността и отбраната на всички съюзници във всички области в рамките на 360-градусов подход. Поради това беше счетено за необходимо да се определят подходящи механизми за осъществяване на трансфер на продукти от собствените резерви на въоръжените сили за национална отбрана между съюзнически или партньорски държави“, се казва в проекта за извънредна наредба, цитиран от „Национал“. Изданието припомня, че Украйна е партньор на НАТО от 1997 г. насам.

„С оглед на необходимостта да се реагира незабавно на искания от съюзнически или партньорски държави и липсата на правна рамка, която да позволява бързото предоставяне на исканата помощ, е необходима спешна законодателна намеса, като се има предвид, че всички тези въпроси засягат интересите на националната сигурност на Румъния (…)“, посочва правителството в обяснителния меморандум към проекта за извънредна наредба.

Запитан за този проект няколко дни преди визитата на Дмитро Кулеба в Румъния, премиерът Николае Чука заяви, че законът е в процес на анализ и че в момента, в който бъде завършен, ще бъде взето конкретно решение.

Бежанци

След срещата с Кулеба премиерът Николае Чука даде уверения, че Румъния ще продължи да оказва подкрепа на Украйна като хуманитарна помощ, в управлението на бежанския поток и в улесняването на украинския износ.

Външният министър Ауреску напомни от своя страна, че Румъния е реагирала незабавно, още в началото на руската инвазия, с приема на украински бежанци. Ауреску напомни за хуманитарния център в окръг Сучава, който координира и доставя хуманитарна помощ в Украйна.

Ауреску каза също, че престъпленията, извършени в Украйна, не трябва да останат ненаказани и заяви за пореден път, че Румъния подкрепя международно разследване на действията на Русия в Украйна.

В информации за посещението на Дмитро Кулеба в София, румънските медии цитират казаното от украинския външен министър, че отказът да се предоставят оръжия на страната му е равносилен на подкрепа за „руската агресия и изтреблението“ на украинците.

В Букурещ Кулеба заяви, че най-добрият начин да бъде спрян Путин е Украйна да получи това, от което се нуждае.

„Вие ни давате всичко, от което се нуждаем, за да спечелим, а ние задържаме Путин в Украйна и го побеждаваме там, за да не се стигне до изпитание на член 5 от НАТО. Най-добрият начин да спрем Путин е да дадем на Украйна това, от което се нуждае“, каза Кулеба.

„Войната е моментът на истината, тогава виждаш истинското лице на някого, а Румъния показа истинското си лице, приятелско лице. Тя не само говори, но и действа. Никога няма да забравим“, заяви Кулеба в Букурещ.

От началото на конфликта над 800 000 украинци са избягали към Румъния, а по думите на външния министър Богдан Ауреску до момента Румъния е оказала хуманитарна помощ в общ размер на 63 милиона долара на украинските бежанци.

Румънците подкрепят Украйна

Общественото мнение в Румъния е силно мобилизирано в подкрепа на Украйна. Проучване, проведено през март от агенция ИРЕС, показа, че 96 процента от анкетираните румънци смятат, че Румъния трябва да подкрепя украинските бежанци.

Тридесет и осем процента от участниците в допитването са на мнение, че Румъния трябва да изпрати оръжие на Украйна, а според 21 на сто Румъния би трябвало да се намеси военно в подкрепа на Украйна.

Седемдесет и девет процента от румънците следят обстойно събитията в съседната държава, а 60 процента се страхуват, че и Румъния може да бъде нападната, показват данните от проучването.

В. „Адевърул“ пише, че във връзка с Украйна Румъния води до момента балансирана политика, без зрелищни и агресивни изявления, за разлика от Полша или балтийските държави.

В коментар, посветен на въпроса дали Румъния оказва военна помощ на съседната държава, политическият анализатор Щефан Властон посочва пред „Адевърул“, че е възможно Румъния да е помагала или да помага на украинската армия дискретно, без медиен шум, макар да уточнява, че лично той не вярва в подобно нещо. Според Щефан Властон е по-вероятно Румъния да не помага военно на Украйна, защото се опасява, че Русия ще излезе победител от тази война и не иска да разстройва твърде много Москва.

Според експерта по външна политика Оана Попеску-Замфир Румъния проявява известна предпазливост, а причините за това са комплексни и са свързани с отношенията между двете държави през последните 30 години.

Оана Попеску-Замфир смята, че Румъния се страхува от Украйна, тъй като от геополитическа гледна точка Украйна е огромна страна – втора по големина след Русия в Източна Европа. Освен това, отбелязва Попеску-Замфир, Румъния като цяло е имала трудни отношения с Украйна, като сред споровете между двете страни са статутът на румънското малцинство в Украйна, Северна Буковина, континенталният шелф и запасите от въглеводороди около Змийския остров, каналът Бистрое, задълженията на комбината Кривой Рог.

Според нея идеалният вариант за Румъния е една Украйна, която е максимално свързана с Европа – с ЕС/НАТО, така че да бъде обвързана с правилата и колективните решения на тези организации, да бъде извън сферата на руското влияние и да зависи от Запада, но не и да бъде прекалено силна.

В публичните изявления около визитата на украинския външен министър в Букурещ Румъния се ангажира с продължаване на подкрепата за украинските бежанци и съдействие за украинския износ, а от страна на Дмитро Кулеба получи покана да участва във възстановяването на Украйна.

По БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.