Гл.ас.д-р Магдалена Баймакова пред БНР
Лаймската болест е бактериално инфекциозно заболяване, което се причинява от ухапване на кърлеж, който е преносител на тази зараза. Тя има сезонен характер – случаите зачестяват през лятото и есента, което съвпада с периода на активност на кърлежите. Какъв е механизмът на заразяването и има ли видими признаци за заразяване с Лаймска болест?
„Заразяването става чрез инфектиран кърлеж, като причинителя на лаймската борелиоза е бактерията спирохета от комплекса Borrelia burgdorferi,като имаме разновидности във вида борелия за Европа и Северна Америка. Трябва да са налице т.нар. соресови кърлежи, които са инфектирани с този инфекциозен причинител спирохета борелия, след което се осъществява ухапване от кърлежа на човека. Самото предаване не може да се осъществи само с докосване до кожата и дрехите, патогена не може да се предаде по този начин на човек. В хода на храненето на кърлежа, напояването му с кръв – в този процес се осъществява заразяването на човека от инфектирания кърлеж. Попадайки в организма минава определен период от време, който може да бъде с различна модификация, и трябва да следим проявата на клинични симптоми“ – каза в месечното издание на рубриката „Инфекциозен навигатор“ гл. ас. д-р Магдалена Баймакова от Катедра „Инфекциозни болести“ във Военномедицинска академия – –София. Тя допълни, че към момента на ухапване от кърлежа няма видими признаци за заразяване с Лаймска болест, защото в повечето случаи ухапването е незабележимо, не предизвиква дискомфорт. Ако целенасочено не оглеждаме тялото си и не търсим кърлежи по дрехите си, не сме бдителни, можем да го пропуснем.
Кои са фазите, през които преминава Лаймската болест?
„Болестта се разделя на 3 стадия: ранна локализирана, ранна десиминирана и късна фаза. Границата между отделните етапи са припокриващи се и много относителни – от момента на ухапване до първите симптоми, които са най-чести за локалните прояви на болестта – кожните прояви, за които ние алармираме пациентите да се наблюдават и да търсят медицинска помощ. Те са от дни до седмици. След което с разпространението на болестта се засяга нервна система, сърце и в късния етап на болестта за нашите географски ширини, са характерни кожните прояви, неврологичните и ставните. Когато говорим за минуси и трудности в диагностиката първо е трансмисията – ние нямаме спомен за това ухапване, второ – времето от ухапването до поява на симптомите е много голям и е трудно да се фиксира. Трето – грешката на пациентите, че ненавреме търсят помощ и понякога се самолекуват и самодиагностицират, което може да създаде голям проблем“.
Въз основа на какво се поставя диагнозата Лаймска болест, изследванията, които потвърждават или отхвърлят диагнозата?
„Трудна е диагностиката при това заболяване. Най-категорични сме, когато имаме ранните прояви на болестта – ранната кожна проява с характерен обрив. Наличието на еритема мигранс ни поставя диагнозата без да е необходимо да провеждаме допълнителни кръвни изследвания. Когато е налице този характерен кожен обрив, тогава кръвните тестове в повечето случаи ще бъдат отрицателни, тъй като е твърде рано да търсим имунния отговор в нашия организъм. Затова е необходимо през летния сезон и сега, когато е най-активно размножаването на нимфичките, които са основните преносители на борелията, при посещение на рискови места да търсим появата на обрив и червено петно, които не ни създават неприятности. Когато се развият прояви от страна на нервната система с парези на черепно-мозъчни нерви, с периферна симптоматика, с прояви на менингит – тогава се правят характерни кръвни тестове и евентуално изследване на ликвор и специалист трябва да интерпретира резултатите. Клиничните – в съчетание с анамнеза, данни от пациента за възможно ухапване от кърлеж и престой в рискова среда и кръвни тестове – когато имаме различни симпоми, различни тестове ще бъдат направени и трябва много внимателно да се интерпретират“.
Заразна ли е болестта и пренася ли се от човек на човек?
„Няма такива доказани случаи. Не може чрез нашите телесни течности да се пренася болестта. Нужен е посредник и този посредник е кърлежът. Това малко незабележимо членестоного, което ни създава много неприятности, защото е възможно освен лаймската борелиоза, този кърлеж да бъде инфектиран с други инфекциозни патогени. Тогава клиничната картина става още по-трудна. Затова следим обриви, температура, неразположение, неврологични прояви, сърдечни, AV блок миокардит, ставни прояви, характерни кожни лезии. Това трябва да се съобщава на лекуващия лекар от пациента. Не е казано, че това ще бъде диагнозата, но понякога се пропуска.
Профилактика и препоръки:
„Те винаги изхождат от това какъв е механизма на заразяване. Целта е превенцията и нашата защита от бъдещо ухапване от кърлеж. На първо място – да избягваме рискови райони, на второ – да носим необходимото предпазно облекло, трето – да използваме репеленти, от които има различни видове. Както на напръскаме дрехите си, така и тялото. Практичен съвет: всеки, който е посещавал гори, поляни, рискови места, тъй като по дрехите е възможно да имаме кърлежи и да избегнем вкарването им в нашия дом най-напред да ги изперем, след което да използваме сушилна машина с високи градуси“.