Защо не я искам Фънда

С кучето Марко излязохме на предизборна разходка по „Граф Игнатиев“. Горкият “ Граф…“, изглежда по-болен от всякога.

Порестите евтини плочки са поели всичката мърсотия, подават, чупят се, зеят неравни, грозни фуги. Липсващите метални скари под дърветата ще си липсват и в деня за размисъл, а безшумните трамваи преминават със страшен грохот.

Омерзен, някъде е избягал и духът на стара София. Вместо него, срещу знаците профучават мутри с луксозни лимузини, а под скъперническите лъчи на есенното слънце кротко се припичат наркомани и клошари.

За оскверняването на култовата улица Фандъкова не наказа никой. Защото невинната й усмивка е само маска, зад която се зъбят хищните акули, разръфали столицата.

Калин Тодоров

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *