Евростат публикува: „Годишната инфлация на Европейския съюз (ЕС) се е ускорила до 1.3 процента през ноември 2019 година“.
Каква е настоящата икономическа обстановка?
От изследването, важните изводи са:
1. Популярно е погрешно разбиране за актуалната икономическата ситуация.
2. Спадът на Брутният вътрешен продукт (БВП) не е абсолютен закон за икономическа криза. Ниската основна лихва е равнозначен критерий за наличие на икономическа криза.
3. Икономическата криза е етап в икономиката при (1) ниска основна лихва и/или (2) спад на БВП. Същата е във възможни две фази.
Първата фаза е прикриваната икономическа криза.
Ниската основна лихва осигурява производен БВП. Увеличението на БВП може да прикрие спадът на, с пазарна основна лихва производен БВП.
Валидно е съответствуващо на принципите на пазарната икономика заключение: При ниска основна лихва и чрез понижен основен лихвен процент манипулиран ръст на БВП съществува прикривана икономическа криза. Тя е част от етапа икономическа криза.
Сега при ниска основна лихва – Международният валутен фонд, Световната банка, министрите и други пренебрегват, от ниската основна лихва производния БВП. Те пропагандират заблуда за абсолютна полезност на растежа на БВП. Следствията са: пазарната икономика деградира. Правителството е със съдба на жертва. Премиерът е с подсигуряван провал.
Втората фаза е възприетата икономическа криза. Тя е при спад на БВП.
Защо в ЕС започна икономическа криза?
Причините за криза са множество. Благата вест е – открита е съществената причина за настоящата икономическа криза.
Европейската централна банка (ЕЦБ) прилага евро с добри и лоши последици. Най-лошите са щетите от дългови кризи. За тях са изпълними два подхода за емитиране на евро:
Първи: Емитиране на евро без публично противодействие срещу най-лошите последици.
Втори: Емитиране на евро с публично противодействие срещу най-лошите последици.
ЕЦБ емитира евро без публично противодействие срещу най-лошите последици. Тази проява на разпространена в света банкова грешка е съществената причина за европейски щети.
Слабостта на ЕЦБ е силен фактор за национални икономически кризи. Правителствата от еврозоната са принудени да взимат заеми за плащане на щети от неправилността на ЕЦБ.
Пример: Ако ЕЦБ емитираше евро с публично противодействие срещу най-лошите последици – правителствата от еврозоната нямаше да имат сегашни дългове.
За предпазване от икономическа криза, ЕЦБ въведе ниска основна лихва за евро. Тази лихва за евро осигури производен европейски БВП. Общият европейски БВП прикри спадът на, с пазарна основна лихва за евро производен европейски БВП. При ниска основна лихва за евро и чрез понижен основен лихвен процент за евро манипулиран ръст на европейския БВП започна европейска прикривана икономическа криза.
През месец януари 2020 г. европейската пазарна икономика деградира. Вредите се умножават. Брексит, ситуациите във Франция и други европейски държави са факти за злокобни проблеми. С държавни заеми, прекратяване на полезни правителствени разходи и други прийоми е възможно временно да се забави развитието на съответна икономическа криза.
При създадените условия, европейската икономическа криза се усилва.
Европейската комисия пренебрегва грешното емитиране на евро. Възникна европейска икономическа криза. За ЕС вариантите са:
Първи: При неправилно емитиране на евро е с поразяващи щети. Европейската икономическа криза нараства. Европейците страдат от пропускът на ЕЦБ.
Втори: Постижимо е спасение от икономическа криза.
За устойчиво проспериращ ЕС е необходимо правилно емитиране на евро.
Иван Митев – икономист