В политиката хората приемат или разкриват различни свои образи. Някои предпочитат да са звезди и да говорят ли, говорят. Други се обаждат само ако наистина има какво да кажат. Трети го играят призраци и се появяват като в Дикенсова приказка – точно преди да се случи нещо важно. И с няколко бързи хода показват на заинтересованите, че трябва да ги послушат, защото иначе ще се случи нещо…
В ДПС са наистина умели политически играчи. Знаят какво искат, а май и как да го постигнат. Оставят впечатлението за тихи играчи, но успяват да завъртят в танца си всеки, който е на власт. А Делян Пеевски е типичният пример за човек призрак. Основно го няма. Особено на депутатската му банка. Но им е важен, затова и ползва НСО като шофьори под наем. Та този политически призрак отново излезе наяве. Точно преди очаквания вот на недоверие срещу правителството.
Пеевски има законодателна инициатива, която “случайно” официализира плащания, които явно прави за удоволствието да ползва специализирана държавна охрана, превърната в частни шофьори. По подобие на почетния председател на партията си. Пеевски има само две други законодателни инициативи освен тази за НСО – за Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и Закона за банковата несъстоятелност. Случайност?
Да оставим призрака и да се вгледаме в момента на появата му. Пеевски и ДПС излизат с интересно предложение, отново пряко свързано с личните им щения, точно преди вот на недоверие. Дали не искат да кажат нещо на управляващите? Не е ли намек за това какво очакват като разменна монета срещу гласове в подкрепа на силно разклатения кабинет?
При Дикенс чичо Скрудж се вслушва в призраците и променя делата си, за да продължи да живее. Иронично. Дали ГЕРБ и “патриотичната” им компания ще послушат призраците, за да продължат оцеляването си? По гласовете им ще ги познаете.