Европейският съюз стана свидетел през последните дни на серия малки предателства заради национални амбиции при разпределението на ваксините. Базираното в Брюксел американско електроно издание „Политико“ писа днес: „В демонстрация на нещо, което може да се нарече квалифицирана солидарност, повечето държави от ЕС дадоха отпор на истериката около разпределението на ваксините, оглавявана от австрийския канцлер Себастиан Курц, и се споразумяха да отпуснат допълнителни дози на пет най-закъсали държави.“
„Истериката“, дирижирана от Курц, представляваше шум, вдигнат от набързо сформирана в средата на март група от шест държави, сред които и България, чиято цел бе да упражни колективен натиск върху другите членове на ЕС за отпускане на допълнителни количества ваксини на най-изостаналите в масовата ваксинация на населението. И шестте страни в групата направиха преди половин година грешката да се откажат от пропорционалното разпределение на ваксини в ЕС (тогава главно на Пфайзер-Бионтех), залагайки на по-евтината ваксина на Астра-Зенека, която още не бе влязла в индустриално производство. Групата очакваше, че нейният колективен натиск ще обърне нагласите на Европейския съвет на 25-26 март за ново пропорционално разпределение на очакваните допълнителни 10 млн. дози ваксини на Пфайзер-Бионтех и ще привлече по-голям дял за себе си, представяйки се за онеправдана. Обаче вместо солидарност тя получи остра критика, че хвърля върху други вината за собствената си грешка. Групата се разпадна и главна роля за разбиването й изигра германската канцлерка Ангела Меркел. Принос имаше и нидерландският премиер Марк Рюте, който заедно с португалското председателство на Съвета на ЕС допринесе за разделянето на групата на „много закъсали“ (България, Хърватия и Латвия) и „много виновни“ (Австрия, Чехия и Словения).
От този момент започнаха малките предателства. Бойко Борисов, който се представяше за близък приятел на Себастиан Курц, започна да се преструва, че не го познава, и в нито един момент не го защити от острите думи. А дни по-рано заплашваше заедно с него, че ако не получи допълнителни дози, заедно ще се обърнат към доставчици извън ЕС (Русия и Китай). След като влезе в новата група на помилваните, остави Курц сам да шантажира ЕС с отцепничество и поръчка на ваксини „Спутник V“, които не са одобрени от Европейската агенция за лекарствата (ЕМА). Той договори скоростно 1 млн. дози руски ваксини с доставка до края на юни, а по същото време Меркел заяви, че ще допусне в Германия такива ваксини, само след одобрение на ЕМА. Видя се, че позициите на Австрия и Германия остават противоположни.
След като избра страната на по-силния, Борисов влезе в конфликт с Курц, когато спорът бе върнат от Европейския съвет на по-ниско равнище – в Съвета на постоянните представители в ЕС (КОРЕПЕР). Там посланиците на двете страни застанаха един срещу друг, защото Австрия заедно с Чехия и Словения бяха извън „квотата за солидарност“ от близо 3 млн. дози, предвидени за най-закъсалите държави. Затова трите страни се опитаха да я блокират, докато не получат някакви отстъпки. В този момент и Курц предаде Борисов, защото над една трета от тази квота (1 152 000 дози) бе предвидена за България. Снизхождението към нея се дължеше не на друго, а на голямата й изостаналост в масовата ваксинация.
Но България трябваше да получи още 109 000 дози от пропорционалното разпределение на останалите 7 млн. дози, очаквани в общия пакет от 10 млн. дози. Както се разбра от снощното заседание на посланиците, петте държави от „квотата за солидарност“ (България, Хърватия, Латвия и присъединените към тях Естония и Словакия) няма да участват в общото разпределение, за да има нещо и за „дисидентите“ Австрия, Словения и Чехия (която иначе трябваше да получи само утешителните 140 000 дози). Така хвалбата на Борисов, че България получава 1 259 728 дози трябва да бъде намалена с дела, отстъпен на бившите му съюзници.
Светослав Терзиев, „Сега“