Няколко дни българите не спяха, не ядяха, нищеха конспиративни теоритии и гадаеха кого има предвид г-жа Херо под “корумпирано длъжностно лице”, което САЩ щели да ударят със санкции. Тъй гръмко братското нам посолство обяви работата за “много сериозна” – самият държавен секретар Помпео щял да я огласи, че догадките из мрежата за бъдещия несретник, дето ще му сторят изпъдица, се простряха по всички посоки – от Цветан Василев и Пеевски през Гешев и Цацаров, та чак до бат’Бойко… Зер да посочиш българско висше лице, облечено в корупция, не е кой знае какво усилие. Но интересното е, че всъщност, никой не мислеше за онова, в което новите “братушки” са хукнали да ни помагат – борбата с престъпността, в ни един постинг не се промъкна и грам съмнение, че актът на амриканците ще е политически!
И насред целия този ажиотаж на хората, чакащи някое голямо име на политик, г-н Помпео взе, че обяви нарочения пръв по рода си престъпник на България, корумпиран до мозъка на костите си. Оказа се един съдия от Специализирания съд, чието име досега малцина знаеха, та медиите неизменно поясняваха: оня, дето пусна “шпионина” Малинов да отиде в Москва да го награди Путин! Ех, вара-кара, САЩ пак Русия намесиха. Едно си знае баба, едно си бае – пуста Русия, ако беше я досмлял Елцин, сега Помпео нямаше да има никакви проблеми. Нямаше да му се налага да обикаля Минск, Нур-Султан и Ташкент да ги насъсква и да си търси плацдарм срещу руснаците.
С една дума, от цялата гръмка акция за България произлезе едно … “пръц”. Толкова лековато и миризливо, колкото и блъфовете, че бизнесменът Гебрев бил тровен от руснаците с “новичок”. Смях из всички социални мрежи. Но господин Помпео си заслужи да е герой сред българите, поне едно полезно нещо свърши за тях – направи известен, популярен и симпатичен съдията Миталов, онзи, чието име малцина знаеха досега. В интернет гъмжи от иронични постинги – не за Миталов, а за Херо и Помпео.
Напразно се надявахме, пишат излъганите нашенци, американците да изкарат начисто някой от големите ни престъпници с власт. Ами, що сте се надявали, бе? Може ли владетелят да омаскари слугите и шутовете, които му служат? Там ни е грешката на нас, българите – все чакаме някой друг да ни свърши работата. Няма да стане, янкито си гледа собствения инерес и за себе си е право. А на нас кой ни е виновен, че излязохме от вица “болгарский слон, лучший друг советского слона” и в кърпа сме вързани на новия голям брат. Нас Помпео няма нужда дори да ни наобикаля…
Велиана Христова