Положението е като на длан: Такава ни е полицията, такива са ни младежите, такъв ни е министърът…
Случаят в Русе. Цял живот съм била кореспондент на централни медии. Всеки мой ден започваше в полицията с четене на бюлетина и продължаваше с разплитане на съответната случка. Достатъчно ми е да чуя съобщение за престъпление, за да усетя кое не е било точно така, с времето се развива усет и кое как е било. Не само аз, всички кореспонденти сме така. Министър Митов е изпаднал в силно емоционално състояние /по негово признание/, защото бил видял колегата си колко е зле.
Тук възниква въпрос: Полицаите от патрулките защо не са видели, че началникът им е много зле, ами дори са пуснали биячите му в полунощ? Очевидният отговор е: защото са видели колко двамата пострадали са пияни и са преценили, че е по-удобно случаят да се замете под килима. Доматите са хвърляни от жилището, така че не изключвам съпругата да не е била на никакъв ресторант, а просто да не е можела да понася шума, който вдига онази кола, и затова ги е обстрелвала с домати. Имало е бой, полицаят се прибира. След време отива до тоалетната и вижда в урината си кръв, вика линейка. Имала съм тежки бъбречни операции, лежала съм в реанимация до хора с извадени бъбреци, та знам, че медикаментозна кома не се налага. Налага се да ти сложат морфин за болката и да спиш.
Това е, което според мен се е случило и то показва няколко неща.
1. Непоносимият шум по улиците нощем ще взема все повече жертви. Ние живеем в държава, в която не може да се спи. През нощта ни се налага да чуваме идиотска чалга от заведения и преминаващи коли, мотори, тръгващи и преминаващи с мръсна газ, тържествени зари по-случай рождения ден на някоя мутра и какво ли не. Този шум трябва да бъде спрян, докато не сме изперкали и от безсъние. Това е работа на полицията, но не по начина в Русе.2. Никой никого не може да бие на улицата. Затова тук въпросът кой е почнал боя е съществен.
3. МВР най-после трябва да си даде сметка, че ако каже една лъжа, после ще ѝ се наложи да я покрие с десет.
4. Положението е като на длан: такава ни е полицията, такива са ни младежите, такъв ни е министърът, а предстои да видим, че такава ни е прокуратурата и съдът.
От цялата работа за мен има само една изненада – оказа се, че май нямаме нужда от точна информация. Когато ни мотаят, се ориентираме по-бързо.
*Позиция във ФБ, заглавието е на редакцията.