На фона на проваленото заседание на Тристранката, в сряда това се оказа най-неотложната задача на правителството
На фона на лавината от критики към проектобюджета и проваления Тристранен съвет след бойкот на работодателите, основната грижа на правителството днес се оказа… кандидатурата за шеф на ДАНС.
Кабинетът се събра следобед и след това дойде съобщението, че МС след заседанието си предлага на Народното събрание Деньо Денев да бъде избран за председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Денев е временен шеф на агенцията от 4 юни т. г., след като Пламен Тончев изненадващо подаде оставка и стана шеф на Комисията по досиетата.
Спънка пред назначаването на Деньо Денев за титуляр след това стана съпротивата на президента Румен Радев.
През август той заяви, че „санкционирани за корупция от нашите стратегически партньори политици извършват брутална чистка в ДАНС и превръщат службата в своя бухалка“. „Правят го чрез номинация, за която ми предлагат да издам указ. Нека ме чуят ясно – няма да стане“, беше категоричен той.
В началото на септември правителството изпрати на президента искане за съгласуване за Денев като председател на ДАНС. Радев заяви, че вече е отговорил писмено с „не“. „Приключих съгласувателната процедура с правителството“, добави тогава той.
Управляващите отвърнаха, като обявиха, че ще приемат законодателни промени, с които президентът да бъде изключен от процедурата по избор и назначаване на шефове на спецслужби.
В началото на октомври депутатите приеха на първо и второ четене парламентът да назначава председателя на ДАНС.
На 14 октомври президентът наложи вето на приетите промени. В мотивите си той посочи, че по действащия правен режим споделената компетентност между държавния глава и правителството представлява гаранция за обективна оценка на опита и качествата на кандидатите. По този начин процесът по назначаване или освобождаване на председателя на ДАНС не зависи от промените в политическата конюнктура. Законът за изменение на Закона за ДАНС неоснователно компрометира тези гаранции и ще доведе до реполитизиране на процеса, се казваше още в мотивите.
На 23 октомври депутатите приеха повторно закона и преодоляха ветото.
Денев завършва Академията на МВР през 2005 г., след което е назначен в тогавашната Национална служба „Сигурност“ (НСС). След вливането ѝ в ДАНС, той е преназначен в агенцията, където работи до април 2018 г., изкачвайки се в йерархията.
След това оглавява ключовата дирекция „Противодействие на корупцията“ в Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Периодът му в създадената по инициатива на ГЕРБ антикорупционна комисия съвпада с времето, когато последователно я оглавяват двама прокурори – Пламен Георгиев и Сотир Цацаров.
Денев е най-познат в последните години с ролята си в отмяната на машинното гласуване. Той подписа доклад за евентуална манипулация на машините за гласуване, който предизвика огромен скандал и доведе до отмяната на машинния вот за първия тур на местните избори на 29 октомври 2023 г. Тогавашният премиер Николай Денков обяви, че иска оставката му, което така и не се случи.