На Стария континент се намериха непокорни държави, които отказват да паднат на колене пред Доналд Тръмп. Замразяване на сделките за американско оръжие се очертава като контрамярка срещу агресивната търговска политика на Белия дом, независимо че противоречи на поетите ангажименти от Европейския съюз.
Испания загърби своя план за покупка на изтребители F-35, а Швейцария дискутира разваляне на договор за 36 от същите бойни самолети. Преди това Португалия се разколеба за подмяна на своите F-16 с най-модерните F-35.
На практика Иберийският полуостров се отклонява от колективните споразумения в НАТО и ЕС. В последно време Тръмп постигна серия победи: убеди съюзниците да увеличат 2,5 пъти военните си разходи до 5% от БВП; да плащат на САЩ цялата оръжейна помощ за Украйна; притисна Урсула фон дер Лайен за 15% мита върху европейските стоки плюс значително увеличаване покупките на американски природен газ и оръжия. За десерт дойде дипломатическият шамар с преговори между президентите на САЩ и Русия в Аляска на 15 август.
Швейцария, която не членува в ЕС и НАТО, получи тежък удар от Тръмп с 39% обмитяване на износа в САЩ. Алпийската страна е прословута с военния неутралитет и референдумите по всякакви въпроси от национално значение. Именно с допитване до народа през 2021 година беше взето решение за придобиване на три дузини F-35 срещу 6 милиарда франка. Американската компания Lockheed Martin спечели референдума буквално на косъм – 50,1%, против френската Dassault Rafale.
По график Швейцария трябва да получи изтребителите в периода 2027–2030, но миналия месец от Вашингтон поднесли неприятна изненада – оскъпяване на стоката с 1 милиард франка. За разлика от европейските производители, американските не предлагат фиксирана цена в подобни сделки. Сумата може да скочи допълнително поради оскъпяване на отделни компоненти в резултат от тарифните игри на Тръмп. Предвид тази несигурност швейцарската „Зелена партия“ внесе в парламента предложение за отмяна на сделката и търсене на европейска алтернатива. След удара с 39% въпросът става още по-актуален, защото шокираните швейцарски износители още не могат да изчислят негативния ефект от американските мита.
Испания на свой ред отменя „за неопределено време“ плановете за покупка на нови американски изтребители. Правителството обяви, че гледа към две европейски алтернативи – Eurofighter и Future Combat Air System (FCAS). Държавният бюджет за 2023 включваше 6,25 млрд. евро за подмяна самолетите на военноморските и военновъздушните сили със съответни версии на F-35, а заложените за тази година 10,5 млрд. евро ще отидат приоритетно за европейски оръжия.
Отношенията между Мадрид и Вашингтон наскоро се обтегнаха по линия на НАТО. Премиерът Педро Санчес разкритикува американския натиск за разходи за отбрана на стойност 5% от БВП, като изтъкна, че такава сума ще ощети социалните и икономически програми, а Тръмп го заплаши с допълнителни мита.
Испания има пряк интерес от европейските варианти. Като една от четирите страни в консорциума Eurofighter, тя подписа миналия декември договор за 25 изтребителя, които да заменят част от наличните F-18. Поръчката ще ангажира 16 000 работни места в завода на Airbus в Хетафе и ще увеличи испанския флот от юрофайтъри до 115.
Партньорството между Испания, Франция и Германия в проекта „Бъдеща бойна въздушна система“ (FCAS) обаче зацикли поради разногласия за разпределението на работата. Това отлага въвеждането в експлоатация на изтребител от шесто поколение.
Португалия първа се разколеба за покупка на пето поколение F-35 още през март, преди Тръмп да отприщи хаоса с митата. От Лисабон изразиха опасения, че новата власт във Вашингтон променя геополитическата среда и в даден момент може да ограничи достъпа до компютърни системи, логистика и поддръжка на изтребителите.
Канада също преразглежда своите планове за придобиване на 88 броя F-35 предвид търговските проблеми с Белия дом, които са далече от разрешаване.
Големи щети за американския военнопромишлен комплекс се задават от Индия. Страната с близо 1,5 милиарда население отхвърли ултиматум за прекратяване покупките на руски суров петрол и на 7 август Тръмп обяви допълнителни 25% мито, тоест общо 50% върху индийските стоки. Това провокира призиви за бойкот на американските продукти (храни, напитки, компютри, телефони, социални мрежи). Индия обмисля отказ от сделки за американско оръжие, като начало – бронирани машини, ракетни комплекси и шест разузнавателни самолета на стойност $3,6 млрд. Вероятно ще бъде замразен нов проект за съвместно военно производство. Индия е огромен вносител на оръжия – основно от Русия, но балансира с продукция от САЩ, Франция и Израел.
Другият основен купувач на руски нефт – Китай, получи идентичен ултиматум от Тръмп, но трудно ще бъде притиснат предвид глобалния си монопол върху износа на редки метали.
Теодор Цеков