Безспорно, новината, че получихме дерогация от САЩ и Великобритания за българските дружества на „Лукойл“, е много добра. Това означава, че ще имаме 6 месеца отсрочка за санкциите, за да продължи работа рафинерията на компанията в Бургас.
Кои страни получиха дерогация?
Другите страни, които получиха компромис за руския петрол, са Германия и Унгария. До това се стигна, след като в края на октомври САЩ наложиха санкции срещу двете най-големи руски петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“, които трябва да влязат в сила на 21 ноември. Паралелно с тези от САЩ, Европейският съюз също одобри 19-ия си пакет от санкции срещу Русия, насочени основно към енергийния сектор на страната. По-конкретно, ЕС въвежда забрана за внос на руски втечнен природен газ за дългосрочни договори от януари 2027 г., а за краткосрочните – в рамките на шест месеца, до 23 април 2026 г.
Още в края на октомври САЩ заявиха, че ще направят изключение за Германия, където „Роснефт“ има големи дялове в три рафинерии. Там има специфика – Берлин постави компаниите на „Роснефт“ под държавен контрол, което беше направено чрез специални управители още през 2022 г. Не е обявен срок за това изключение.
Преди седмица отсрочка от санкциите получи и Унгария, като в този случай се наложи унгарският премиер Виктор Орбан да пътува до Вашингтон, за да лобира за изключение. Това се случи, но за да получи отстъпката, страната се ангажира да купува американски втечнен газ и да доставя американско ядрено гориво за своя АЕЦ на стойност 600 милиарда долара.
Унгария е най-големият европейски потребител на руски енергоносители сред държавите от ЕС, а зависимостта на Будапеща от руски петрол и газ е почти 90%. Но дерогацията, поне към този момент, е само за една година. Което не гарантира окончателно унгарските интереси, но осигурява 12 месеца спокойствие с цената на сериозни унгарски разходи и надежда в този срок войната да приключи.
На този фон – все пак, ние не сме нито икономическия и политически лидер Германия, нито близкия до Тръмп Орбан, успяхме да получим отсрочка от половин година. Няма
допълнителни условия за това, поне това твърдят управляващите. Няма и две мнения, че това е сериозен успех.
Особен управител
След санкциите на САЩ и последвалата дерогация, управляващите решиха, че за да наложат постоянен мониторинг и да се проследява пътят на паричните потоци, най-добре би било да приложим модела на Германия, при който държавата назначава свой представител за стратегически компании – т.нар. особен управител. По този начин може да контролира управлението, без да се спира напълно дейността на рафинерията, което е от ключова важност за енергийната сигурност на страната ни. Невъзможността да функционира, означава да се засегнат доставките на горива.
Има още един ключов момент – назначаването на особен управител означава, че акционерите губят правото си на глас и не могат да се разпореждат с дяловете си, за да не предприемат действия, които могат да доведат до нарушаване на санкциите.
Какво му е особеното на Спецов?
За поста особено управител, с доклад на министъра на икономиката Петър Дилов, беше предложен Румен Спецов. Това се разбра след свикания от премиера Росен Желязков Съвет по сигурността в петък, а малко по-късно Министерският съвет прие решение, с което го назначи.
Според управляващите, като ръководещ най-важната агенция у нас – приходната, Спецов „винаги е демонстрирал професионализъм, политическа безпристрастност и мениджърски умения. Притежава експертиза по отношение на същата, благодарение на дългогодишната му контролна и надзорна дейност. Също така за нас беше изключително важно, че се ползва с доверието на нашите международни партньори”. Това, допълни Дилов, е коалиционна кандидатура.
Изпълнителният директор на НАП, според биографията му, има дългогодишен опит в Агенцията за приходите и в областта на данъчната политика и законодателство. Завършил е Стопанската академия „Д. А. Ценов“ в Свищов със специалности „Икономика и търговия“ и „Вътрешен финансов контрол“, както и Академията на Министерството на вътрешните работи със специалност „Защита на националната сигурност“.
„За мен това е някаква доста лоша шега на правителството„, каза лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев по отношение на кандидатурата на Спецов, въпреки че именно Василев първи назначи Спецов като шеф на НАП през 2021 г., а двамата са (по-скоро – бяха) считани за особено близки.
Спецов няма опит в бранша, като в закон от 2023 г., е посочено, че особеният управител трябва да има поне 5 години опит в петролната индустрия и управление на активи в този сектор, какъвто той не притежава. Това, на практика, е нарушение на закона и говори за политическа мотивирана номинация, а не експертна.
Името на Спецов стана известно за масовата аудитория, когато през 2021г. е назначен за изпълнителен директор на НАП от служебния министър на финансите Асен Василев, което поражда редица критики и съмнения за получаване на пост на базата лични отношения. Допреди това, ако въобще някой беше чувал за него, беше по линия на участието му в риалити за фитнес по БНТ, както и заниманията му с културизъм.
И макар и от 2001 г. да работи за НАП (първо, в Териториална дирекция в Добрич, а от 2009 г. и в Централното управление) назначаването му за изпълнителен директор доведе до логични подозрения и обвинения, че е получил толкова висок пост не (само) поради опита си в Агенцията.
Още повече, че в периода 2015-2021 г. той не работи в НАП. След назначаването му за изпълнителен директор, излезе информация и за сериозен конфликт на интереси, като се появи и името на бивша негова фирма – “Гранекс Трейдър” ООД, която през 2016 г. той продава. Появяват се твърдения, че новият собственик е т.нар. „данъчно муле“, а дружеството е натрупало задължения към бюджета, които не са обяснени. Тогава Спецов просто каза, че не е следил дали новият собственик покрива дълговете.
Но според журналистическо разследване, финансовият отчет на фирмата за 2014 г. е подписан именно от Румен Спецов. По това време той все още е работил за НАП на позиция главен инспектор в отдел “Разследване на особени случаи”. Година след това “Гранекс Трейдър” вече има натрупани задължения към приходната агенция за близо милион лева и е продадена от него. Разследването установи още, че през февруари 2015 г. Спецов не е вписан официално като управител или собственик на фирмата, която официално се води на неговата съпруга Плама Желева и на Мартин Илиев – управител по документи. Но това име не се появява във финансовия отчет за 2014 г., в който са записани 6,8 милиона лева нетни приходи от продажби! Същият отчет е подписан от Спецов на 28.02.2015 г. Десет месеца по-късно, на 7 април 2016 г., семейството продава дяловете си на “сламен човек“.
„Данъчно муле“ или „сламен човек“ са термини, използвани за някой, който формално става собственик или управител на фирма, но реално не я управлява. Често това е социално слабо или безработно лице, което не разбира какво подписва. Нерядко е и с криминално минало. По този начин се извършват данъчни измами, например източване на ДДС и/или укриване на данъци.
И освен всичко изброено, Спецов беше закупил имот в Дубай за над 1 млн. лв., като обяснението му за финансирането – заем на съпругата му и доходи от чужбина, звучеше крайно неубедително. Как данъчен експерт с официални доходи финансира имот на такава стойност, беше резонното питане, което така и не получи адекватен отговор.
Поради всичката тази отдавна обществено достъпна информация за Спецов, твърденията на управляващите, че той е най-подходящият за този пост, ползва се и с доверието на международните ни партньори, звучат доста нелепо. Още повече, че за особен управител се търси човек с отлична репутация и доказан професионалист, защото се касае за огромни правомощия, управление на компания със стратегически активи и милиарди потоци, която е ключова за енергийната ни сигурност.
Хубава работа (получената дерогация), но българска (със Спецов за особен управител)!