Вотът на недоверие се оказа изключително смислен: чрез него лъсна голямото „Д“ на държавата. Мотивите и дебатите по вота свършиха половината работа – рационално-дискурсивната. Този вот, за разлика от предходните, напипа истинския проблем на управлението в България. Този проблем е овладяването на институциите от определени партии и лица – най-вече около ГЕРБ и Новото начало, които ги използват за свои партизански и персонални цели. Метафората „завладяна държава“ обобщава тези практики, които в българския случай са много и разнообразни. Те се простират от важното – използването на репресивни органи за чадър над управляващите и за тояга срещу опонентите им, до символичното – превръщането на служби в лични охранители и шофьори на политици.
„Сaptured state“: какъв е проблемът на държавата с главно „Д“
Понятието „завладяване“ (capture) на институции идва от анализите на новия институционализъм и административното право в англосаксонската научна традиция. Терминът „завладяна държава“ (captured state) доби популярност от доклади на Световната банка отпреди повече от 20 години. Даниел Кауфман и екипът му, които бяха двигателите на тази научна парадигма, изработиха и индекс на завладяването, от който ясно се вижда, че българските стойности са значително по-високи от тези на държавите от ЕС (с изключение на Унгария). Т.е. и обективната наука потвърждава мотивите за вота на недоверие.
Вярно е, че става дума за дълга тенденция, но през последните 15 години, през които основно ГЕРБ-ДПС са управлявали (данните на индекса са до 2022 г.), българските показатели доста видимо и значително се влошават. Проблемът на ГЕРБ, ДПС и техните партньори в управлението е, че те отричат реалността и по този начин правят две неща. Първо, самоизобличават се като основни бенефициери на завладяването на държавата. Второ, заявяват, че ще продължат в тази посока.
Точно тази арогантност е голямото „Д“ на държавата в момента, която г-н Делян Пеевски реши талантливо да изобрази в невероятно грозна сценка пред входа на Народното събрание. Подразнен от символични протестни действия на опозицията от ПП, той развърза впечатляващ каруцарски език, чрез който (а и чрез красноречиви гримаси и телодвижения) даде да се разбере, че поема държавата и чрез нея ще приключи опозицията.
Това беше недискурсивното и образно доказателство на тезата за „завладяната държава“. Оттук нататък няма какво повече да се спори по нея: тя е и научно доказана, и театрално илюстрирана от един от основните протагонисти на завладяването. Представлението беше толкова впечатляващо, че дори отразяващите го журналисти в пряк ефир застинаха за момент с отворена уста.
Проблемът на държавата с главно „Д“ не е само в завладяването на отделни институции, но и в автократичните и диктаторски тенденции, които се наблюдават. Държането на политически опоненти в затвора по скалъпени и спорни обвинения се случва в диктатури или държави, тръгнали по автократичен път. Не е случайно, че български опозиционни кметове са преследвани по модела с кмета на Истанбул. Българското голямо „Д“ явно се учи от световните големи „Д-та“.
Стратегията на ГЕРБ и ДПС по отношение на вота беше да го омаловажат. Те донякъде успяха да го сторят в зала, като се концентрираха върху „разсейващия“ аргумент, че от ПП-ДБ искат да завладеят държавата.
Дори и да е вярно (а то всъщност не е), това не променя констатацията, че сега тя е завладяна точно от ГЕРБ и ДПС – и е така от повече от десетилетие. Факти за завладяване от страна на ПП-ДБ всъщност няма – единственият посочван многократно „факт“ е запис, на който се чува, че ПП биха предпочели „избори с наше МВР“. За разлика от тези въжделения – реални или имагинерни, безспорен факт е, че при избори с МВР на ГЕРБ и ДПС има манипулации на вота, регистрирани вече и в решение на КС. Държавата с голямо „Д“ дори и не регистрира този проблем, камо ли да има стратегия за справяне с него.
Като цяло, основният аргумент на ГЕРБ и ДПС всъщност беше саморазобличителен. Те на практика твърдяха – по един или друг начин, че държавата не може да се управлява по друг начин. Винаги институциите ще са завладяни, винаги ще ги ползват определени хора за техни цели. Затова е по-добре да управляват тези, които са се професионализирали в „завладяването“. А според изследването на екипа на Кауфман това са ГЕРБ и ДПС през последните 15 години.
С други думи, държавата с голямо „Д“ е държавата на професионалните захващачи на институции, тези, които трайно овладяват структурите и умело ги използват, за да останат на власт. Те предлагат „стабилност“ и това е сериозен аргумент, който не трябва да се подценява.
Бойко Борисов, който осъзнава политическата уязвимост на тази теза, обича да подхвърля и бонбон на опозицията от ПП-ДБ: защо не се присъедините и вие, ще ви дадем едно малко парченце и на вас или поне няма да ви преследваме наказателно.
Трябва да се каже обаче, че „стабилността“, която професионалните захващачи на държавата създават, е илюзорна и на много висока цена. Една част от цената са автократичните и диктаторски тенденции, които вече бяха споменати. Те в един момент водят или до диктатура, или до изблик на народен гняв и недоволство, както през 2013 и 2020 година. Другата част от цената е фискална: държавни ресурси се насочват неефективно, за да осигурят покорството на служби и полиция и да се разпределят през клиентелни мрежи. Даването на пари на вярната клиентела води до магистрали, които ги няма или пък са по-тесни с 25 сантиметра от двете страни. И по-тънки. Та накрая държавата с голямо „Д“ има къси и тънки магистрали.
Въпросът пред българите
Истинският въпрос е защо ГЕРБ и ДПС се правят, че тези проблеми не съществуват. И най-важното – защо не предлагат нищо за отстраняването им. Всъщност правят точно обратното, като например предложението да се избират шефовете на службите с мнозинство в парламента. Това ще даде възможност на сегашното мнозинство да овладее още по-здраво и трайно апарата на държавата. Разделението на властта между различни институции е един от инструментите срещу установяването на „завладяна държава“. Концентрацията на власт в мнозинството в парламента и правителството е рецепта за окопаване на захващачите на власт.
Вотът на недоверие зададе ясен и неудобен въпрос на българите. Наистина ли смятате, че страната може да бъде управлявана само и единствено чрез завладяване на институциите? Проблемът на управляващите е, че отговорът, който би им харесал, подценява драматично българите.