Инж. Красимир Гаврилов е минен инженер с дългогодишен трудов стаж. Трудовият му път е преминал през много позиции, као е работил в големия рудодобивен комплекс „Елаците – Мед“ в село Мирково, Софийска област.
–Инж. Красимир Гаврилов, Вие сте един от хората, пледиращи за извършване на всеобхватни и задълбочени проучвания на съдържанието на редки метали в българските въглища. Чува ли някой Вашите думи или всичко е глас в пустиня?
–Ако питате за обратна реакция от държавни структури, за сега поне аз нямам информация за интерес. Иначе ми се обаждат много хора, с които съм работил през годините. Някои проявяват любопитство, други се питат дали държавата или пък някой частен субект няма да направи нещо по въпроса. От прочетено в медиите съдя, че има интерес у някои частни предприемачи, но не знам доколко той е реален.
–Има ли някакви новини в световен мащаб, Вие следите темата от няколко години?
–Резултатите от голямо научно изследване на Тексаския университет в Остин могат да преобърнат въобще нашето разбиране за ценността на въглищата като ресурс.
Според тази научна разработка в пепелината натрупана от американските ТЕЦ-ове от 1985 година до 2021 година има над 11 милиона тона редки метали. Цифра, която значително надхвърля откритите залежи в САЩ до момента. Резултатите са публикувани в International Journal of Coal Science & Technology
–Едно пояснение за по-масовия читател. Какво е пепелина?
–Пепелината е остатъчният продукт, който се получава след изгарянето на въглища в топлоцентралите. В България, а и по света, тя се депонира на специални шламохранилища или пък се използва като ресурс в циментовите заводи и пътното строителство.
–Искате да кажете, че в остатъчния продукт от изгарянето на въглища има редки метали?
–Не го казвам аз, а най-авторитетни американски учени, които работят по темата от години. Резултатите бяха обявени през ноември 2024 година. Стойността на редките метали в пепелината се изчисляват на над 8 милиарда и 400 милиона долара.
–Ако съотнесем тези данни към България, за какво говорим?
–Не може така просто да ги съотнасяме. Въглищата от всяко отделно находище имат различно съдържание на редки метали, така че и пепелината от тях ще има различно съдържание. Има и нещо друго, съдържанието само по себе си не е определящо. Изследването на Тексаския университет показва, че някои въглища и остатъците от тях допускат по-лесно извличане на редки метали, а други не. Тоест тук става въпрос вече и за себестойността на този добив. Или с други думи става въпрос за пари.
–И все пак какви се перспективите в България?
–Ами представете си огромните шламохранилища край централите в България, те вместо да се третират като някакви „обречени места“, “черни езера“ и т.н , могат да се окажат , образно казано, истински „златни мини“.
Надявам се да се събуди и държавният интерес, все пак подземните богатства са изключителна държавна собственост и наистина да започне реална работа по изследването на въглищата и пепелината от тях. Иначе всичко ще си остане само приказки по медиите. Тук съвсем реално говорим за въпрос свързан и с националната сигурност на страната.
Притежанието на редки метали или на технологии за тяхното извличане от местен ресурс като въглищата е от изключително значение за страната ни.