Само един народен представител е декларирал имот в чужбина и той е от „Възраждане“
96 депутати са обявили собственост – апартамент, къща, гараж, паркомясто, офис, магазин и др., показва проучване в декларациите към публичния регистър, направено от инициативата „Отворен парламент“. Анализът не включва земеделските земи и имоти на народните представители.
Декларирани са 107 апартамента, 71 къщи и 30 гаража. Част от тези имоти са наследствени, а друга – обявени като съсобственост със съпрузи и/или роднини на депутатите. Общата стойност на недвижимото имущество, декларирано от народните представители, възлиза на 12 688 559 лв. Общата площ на имотите пък е 132 029 кв. м.
В допълнение към посоченото в графиката недвижимо имущество, депутатите са декларирали и права на строеж и ползване (в общо 4 случая). Апартамент в чужбина – Великобритания, е декларирал единствено депутатът Димчо Димчев от парламентарната група на „Възраждане“.
Общата стойност на имуществото на депутатите е по-скоро ориентировъчна. Това е така, тъй като в подадените декларации има имоти, чиято цена не е посочена, като причината за това не е ясна – възможно е да става въпрос за пропуск, за имущество, придобито по наследство, но и за умисъл от страна на депутатите, отбелязват анализаторите.
Най-често апартаментите и гаражите на народните представители са в градовете София и Пловдив, а парцелите и къщите са в по-малки населени места в страната.
По отношение на парламентарните групи, очаквано най-много депутати от ГЕРБ-СДС са декларирали имоти – общо 23-ма. Това е една трета от народните представители от най-многобройната група. За сравнение повече от половината от депутатите на МЕЧ и „Величие“ са посочили някакво притежавано недвижимо имущество.
От „Отворен парламент“ отбелязват редица проблеми с декларациите, най-вече заради разнопосочните практики при тяхното попълване. Има случаи на дублиране на декларирано имущество или задължение (когато става въпрос за съпружеска имуществена собственост) и попълване в погрешни графи. Така например някои депутати попълват разплащателните си сметки като “налични парични средства”, а те следва да се отбелязват в “банкови сметки”. Други народни представители пък посочват спестяванията си в чуждестранна валута, без да отбелязват равностойността ѝ в левове. Затова от инициативата препоръчват въвеждане на още по-конкретни указания с примери, подобряване на формата на декларациите с автоматични контроли в тях и пр., за да се гарантира, че всички депутати подават информацията по единен стандартизиран начин.