Анализ на Института за пазарна икономика сочи, че темповете на поскъпване на жилищата в България са най-ускорени в целия Европейския съюз.
През юни, 2025 година държавата ни е сред водещите пет в Европейския съюз по ръст на продажбите.
Пазарът се подхранва от исторически рекордно ниски стойности на лихвите по жилищните кредити. Към средата на 2025 г. те са от около два процента и половина, а новоотпуснатите заеми за жилища през юни достигат един млрд. лв.
През второто тримесечие, ръстът на годишна база на продажбите на жилища в България ни нарежда трети в Европейския съюз като само през юни ръстът на сделките е с почти 7% в сравнение с година по-рано. И това, на фона на двуцифреното увеличение на цените на имотите.
Лихвите по жилищните кредити през май и юни падат до рекордно ниските нива от 2,43% и увеличават дълга на домакинствата към банките до повече от 51 млрд. лева, с 21% по-висок от юни 2024 година.
С анализа си, експертите икономисти алармират, по думите им, за „кредитна експензия“ от страна на банките, която може да постави в риск икономиката на страната.
Ускореното кредитиране на имотния пазар поставя икономическите дейности под зависимостта от вътрешното търсене и кредитната активност на банковия сектор, предупреждава авторът на изследването Лъчезар Богданов. И твърди, че охлаждането е неизбежно и тогава дори само спиране, а не свиване на растежа може да засегне много стопански сектори.
Икономистът от ИПИ Лъчезар Богданов с отговор на краткия въпрос – Какво правят банките?
Накратко – осигуряват горивото за поскъпване на недвижимите имоти и ръста на потреблението.
Кредитната експанзия вместо да се укротява се ускорява и банките се превръщат постепенно в един от основните фактори за натрупване на макроикономически дисбаланси. Вече два месеца – май и юни – лихвите по жилищните кредити са на исторически рекордно ниски нива от 2,43%, а през юни новоотпуснатите заеми за покупка на жилище, без да се отчитат предоговорените, достигат 1 млрд. лева, обяснява икономистът.
Междувременно, новоотпуснатият кредит за потребление, след като надвиши прага от 800 млн. лева за пръв път през март, за юни вече е 874 млн. лева. И още малко данни:
– Към края на юни 2025 г. общата стойност на дълга на домакинствата към банките надхвърли 51 млрд. лева, с 20,8% по-висока от същия месец на 2024 г. На годишна база салдата по жилищни кредити нарастват с 26,8%, a по кредити за потребление – с 14%.
– Само за юни новоотпуснатите жилищни кредити, без да се отчитат рефинансиранията, са на стойност 994 млн. лева, а за първите шест месеца на 2025 г. – 4,7 млрд. лева.
За сравнение, през юни новоотпуснатите кредити са с 34,4% повече от същия месец на 2024 г., а за полугодието ръстът е с 26%.
За последните 12 месеца до юни новоотпуснатите жилищни кредити са 9,1 млрд. лева. За сравнение, през 2023 г. те са на стойност малко под 5,5 млрд. лева, през 2022 г. – 4,6 млрд. лева, а през 2021 г. – 3,8 млрд. лева.
– При потребителските кредити ръстът е по-бавен, но размерът постепенно достига сериозна стойност. През юни новоотпуснатите кредити (без предоговорените) е 874 млн. лева, или 23,4% повече от същия месец на 2024 г.; за първите шест месеца те са за общо 4,9 млрд. лева, при 4,2 млрд. лева през първото полугодие на миналата година, или ръст от близо 16%.
– Новият кредит се влива в стопанския оборот и дава отчетливо макроикономическо отражение, измеримо поне през няколко индикатора за секторни развития, включително:
– Продължава двуцифреният ръст на цените на жилищата, като през първото тримесечие той достига 15,1% на годишна база. Това е второто най-голямо поскъпване в ЕС след отчетеното в Португалия, а ако гледаме последните четири тримесечия, годишните темпове на растеж в България са най-високи в ЕС.
– Издадените разрешения за строеж на жилищни сгради нарастват (според разгърнатата застроена площ в тях) през второто тримесечие са с 9,5% повече от същия период на 2024 г., a само за София ръстът е 15,9%. За полугодието увеличението в цялата страна спрямо същия период на 2024 г. е с 8,9%. Общо за всички сгради годишният ръст е 15,1% за второто тримесечие и 10,8% за първите шест месеца на 2025 г.
– България е сред водещите 5 страни в ЕС по ръст на продажбите на дребно в реално изражение през юни – 6,8% спрямо същия месец на 2024 г. – а за цялото второ тримесечие ръстът на годишна база е третият най-висок в ЕС.
Всичко това води до все по-голяма зависимост на икономическата активност от вътрешното търсене, което на свой ред става все по-зависимо от кредитната активност на банковия сектор. При неминуемото охлаждане на кредитирането – достатъчно е дори спиране на растежа, без да говорим за свиване – все по-широк кръг стопански дейности ще трябва да преминат през неизбежна и болезнена корекция.
На този фон дойде и една любопитна новина, а тя отговаря на въпроса – колко пари струват всички жилища по света.
Цена на жилищните имоти в целия свят към края на 2024 година
Към края на 2024 г. общата стойност на жилищните имоти в света е възлязла на 286,9 трлн. долара, лек годишен спад с 2,7% в доларово изражение, сочат данни на консултантската компания Savills.
Въпреки общия спад в повечето страни е отчетен ръст на стойността в местна валута, който се дължи на нарастващите цени на жилищата и разширяването на жилищния фонд.
Но Китай, който формира една четвърт от общата стойност на жилищните имоти в света, е отбелязал спад от 5,2% (8% в доларово изражение) поради понижаването на цените и забавянето на новото строителство. Ръстовете, отбелязани в други страни, са били засенчени от този спад, утежнен допълнително от силния щатски долар в края на 2024 г.
Въпреки че общата стойност леко е намаляла през миналата година, стойността на жилищните имоти в света все още е с 19% по-висока от тази през 2019 г., което отразява ръста на жилищните пазари след пандемията.
Жилищното богатство е силно концентрирано.
Десетте най-големи пазара – Китай, САЩ, Япония, Германия, Великобритания, Франция, Канада, Австралия, Южна Корея и Италия, заедно формират 71% от стойността на жилищните имоти в света.
Китай остава най-големият пазар, като формира 26% от общата стойност на жилищата в света. САЩ, вторият по големина пазар, допринася с 18% за общата стойност. През 2024 г. САЩ са отбелязали ръст от 5,1%, който се дължи на увеличението на цените на жилищата и на новото строителство.
Заедно Китай и САЩ формират 44% от световния жилищен пазар от гледна точка на стойност.
Жилищното богатство е разпределено неравномерно по света. В Европа се намира една четвърт от стойността на жилищните имоти в света, но само 10% от населението. Северна Америка с едва 6% от световното население държи 22% от стойността на жилищните имоти.
За сметка на това Африка и Азия, където се намира по-голямата от световното население, имат непропорционално малък дял от жилищното богатство.
Това разминаване подчертава потенциала за бъдещо нарастване на стойността в гъстонаселените страни с бързо развиващи се икономики. Например Индия, страната с най-голямо население в света, в момента е едва на 16-о място по обща стойност на жилищния фонд.