Ловчанският митрополит Гавриил е починал рано тази сутрин.
„С дълбока скръб и душевна мъка известяваме, че тази сутрин се престави в Господа Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил. Бог да го прости и упокои в Царството Небесно“, съобщиха от Ловчанската епархия.
На 4 ноември той беше приет във Военномедицинската академия (ВМА) в София с диагноза остър панкреатит.
Ловчанският митрополит Гавриил е роден на 16 юли 1950 г. в София със светското име Цветан Методиев Динев. Детството си прекарва в Чехословакия, където живее със семейството си от 1953 до 1966 г. След завръщането си в България завършва Висшия институт по архитектура и строителство през 1973 г.
Пътят му към монашеството започва още по време на студентските години, когато се запознава с епископ Партений Левкийски, който става негов духовен наставник и изповедник. През 1973 г. се установява в Клисурския манастир „Света Петка“ край Банкя, където посвещава живота си на православната вяра.
На 27 декември 1979 г. приема монашеско пострижение с името Гавриил. През 1980 г. е ръкоположен за йеродякон, а впоследствие и за йеромонах. Същата година е назначен за игумен на Клисурския манастир.
През 1984 г. завършва задочно Софийската духовна семинария, след което специализира богословие в Московската духовна академия. През 1986 г. защитава докторска дисертация на тема „Характерни черти на подвига на руските подвижници на благочестието през XIX век“ и е възведен в архимандритско достойнство.
От септември 1986 г. до 1991 г. е предстоятел на Българското църковно подворие в Москва. По време на служението си там полага усилия за обновяването на църковния комплекс, изграждането на нова сграда и параклис, както и реставрацията на храмовите икони.
След завръщането си в България през 1991 г. е назначен за протосингел на Софийската митрополия, а от 1994 г. отново поема игуменството на Клисурския манастир „Света Петка“.
В периода на църковния разкол подкрепя запазването на единството на Българската православна църква. На 19 октомври 1998 г. в Рилския манастир е ръкоположен за епископ с титлата „Макариополски“ и става викарий на Софийския митрополит.
На 21 януари 2001 г. е избран за Ловчански митрополит, а на 28 януари същата година изборът му е канонически утвърден.
През следващите години митрополит Гавриил заема редица отговорни позиции в Българската православна църква. През 2007 г. оглавява Работната група по въпросите на религиозното образование към Светия синод, от 2009 г. ръководи Върховния църковен съвет, а през 2011 г. поема и Културно-просветния отдел на Синода.
На 26 март 2015 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на Ловеч“ за личния си принос и заслугите към духовното развитие и израстването на града.
Поклон пред паметта му!
